Българският бермудски триъгълник

Опасна местност в България е като същински Бермудски триъгълник. Над прохода Траянови врата се случват странни работи - изчезват хора, появяват се митични създания, самолети се разбиват без обяснима причина. Мястото е прокълнато, убедени са тукашните хора.

През лятото на 1969 г. някъде над прохода Траянови врата пада наш самолет. Веднага е организирано търсене на безмоторната машина. Тогава за тези неща в България не се е говорело и пишело. Катастрофата остава в пълна секретност и само хората, пряко свързани със самолетите и Държавна сигурност, са знаели за инцидента.

Безмоторната машина е била пилотирана от един пилот, който загива. Търсят него и останките от самолета цели 4 денонощия. Тогава липсват сателити, техниката е значително по-елементарна и с по-малко възможности в сравнение с днес. Но и районът на прохода Траянови врата не е голям, за да не могат всички търсещи да намерят самолет и човек толкова време. Почти на петия ден сутринта изгорялата машина е открита. От пилота също имало овъглени части. Експертите били изненадани от трагедията, защото пилотът бил опитен, но черната кутия показала, че той не е успял да овладее турбуленцията и въздушната яма над Траянови врата буквално го е засмукала и повалила на земята. Всичко това дало повод за едно категорично решение - над това място вече да не летят самолети. И това е така вече 45 години. По тази причина и заради трагедията с безмоторния самолет районът около Траянови врата е известен и като българския Бермудски триъгълник.

Местността е известна и с други странни явления. Хората от съседните села разказват приказки за самодиви, които някога причаквали мъжете и ги отвличали. След време ги пускали, но от тях повече хора не ставало, защото ходели като сенки и нищо не ги вълнувало. Имало и петима души, които изчезнали безследно. Ангел Радев, Петър Свиленов, Стоян Димчев, Цонка Прометеева и Харалампи Бузев не са открити и до днес. Те изчезват в рамките на 2 години - между 1971 и 1973 г.

Освен това странно свистене се чувало около крепостта Маркова механа до прохода Траянови врата. Това ставало вечер, като се стъмни. Местните смятали странните звуци за дело на самодиви или на други мистични същества. Но през 1975 г. крепостта Маркова механа била проучена от археолози. Те останали потресени от странната енергия, насъбрана тук. И свистенето внезапно спряло.
Предполага се, че се е получавало от завихряне на въздуха в един полуоткрит тунел, който е бил запушен от другата си страна, но при разкопките го отпушили.

Всъщност мястото има кървава история от столетия. Именно тук войската на цар Самуил удържа най-голямата победа над византийския император Василий II през 986 година. Проходът Траянови врата е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина. Затова всички, които са го владели, са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. След тях идват римляните и византийците. Смята се, че проходът е кръстен на римския император Траян, който си направил резиденция тук и в нея починал.

Има и красива легенда, която разказва за магарешките уши на цар Траян. Той убивал всеки бръснар, който видел ушите му. Но младо момче му се примолило да не му взима главата, защото е едно на майка и баща. Императорът се съгласил, но момчето започнало да боледува. Тогава стара баба му казала да изкопае дупка и в нея да извика тайната си. На мястото на дупката след време поникнало дърво. От него овчарите си направили свирки, от които не излизала музика, а само викът „Цар Траян има магарешки уши".