Кримската криза възражда в балтийските държави страха от Русия

Руското нахлуване в Крим разпали отново страховете в Литва от връщане към лошото старо време.

Не само историческата аналогия накара алармата да зазвъни в Прибалтика. Друга причина за притеснение е, че руският президент Владимир Путин оправда нахлуването в Крим с твърдението, че защитава руснаците там.

След руската окупация на Крим правителствата на трите страни, получили независимост през 1991 г., свикаха своите съвети за национална сигурност. А у дома хората тези дни неизбежно разговарят за ситуацията в Украйна.

"Източният ни съсед е непредсказуем. Грузия, Абхазия и сега украинският пример показват, че Русия пренаписва правилата както си иска", заяви финансовият консултант Гинтс Локмелис пред в. "Латвияс Авизе".

Балтийската държава, сега пълноправен член на НАТО и Европейския съюз, отбеляза във вторник 24 години от връщането на независимостта си. Спомените за наложеното отвън обединение със стария Съветски съюз все още са пресни във Вилнюс, както и в столиците на Естония и Латвия - Талин и Рига, пише БТА.

Мнозина в Естония, Латвия и Литва изразяват дълбока загриженост от събитията в Украйна и страх, че независимостта на техните страни може сега също да е изложена на риск. "При нас също първо дойдоха войниците през 1940 година и след това бяха организирани т. нар. "свободни избори", с които имахме право да гласуваме в полза на членство в СССР", заяви латвийският външен министър Едгарс Ринкевич.

"После станахме съставна част от него", допълни той, спомняйки си за наложеното от Кремъл анексиране на трите балтийски държави през Втората световна война. "Паралелите са твърде очевидни, за да бъдат отречени и дори поставени под въпрос", каза естонският историк Меелис Марипу в документален филм, излъчен по естонската телевизия.

Около една четвърт от жителите на Естония и Латвия в момента са етнически руснаци. Кремъл неколкократно заяви, че руснаците са дискриминирани в балтийските страни. Има дълбоки разделения по езиковия въпрос. Планираното законодателство, което ще позволи на рускоезичните, живеещи в части, които са били в Съветския съюз, а сега са извън Русия, по-лесен достъп до руско гражданство, ще се отнася и до тези малцинства.

Пенсионерката Расма Карклина не изключва възможността да бъдат отправени военни заплахи срещу Латвия. Москва постоянно се държи провокативно към нейната страна, смята тя. "Това е политиката на Русия и начин да покаже силата и влиянието си", цитира думите на Карклина в. "Латвияс Авизе".

Въпреки всичко политически анализатори смятат, че събитията в балтийските държави е малко вероятно да последват модела на Крим. Говорейки пред в. "Латвияс Авизе", строителният работник Юрис Ивановс също е уверен: "Нашите руснаци са радикални само що се отнася до езика им, но те не са готови да застанат зад идеята отново да станат част от Русия", каза той.

Москва вероятно е съвсем наясно с този факт. За разлика от руснаците в Крим, тези в балтийските републики в миналото не са показали особен интерес да бъдат "защитавани", камо ли "освободени" от Русия. Естония, Латвия и Литва се радват на икономически растеж, откакто се присъединиха към ЕС през 2004 г. въпреки спънките на дълговата криза.

Освен това те са членове на НАТО, което значи, че общите им граници с Русия сега представляват червена линия, която правителствата вярват, че Путин няма да иска да престъпи. Но трите млади страни призоваха алианса да наблюдава по-отблизо тяхното въздушно пространство, след като руската армия засили присъствието си в региона през последните години.