БСП: Ще спрем терора на фирмите за бързи кредити

Пример за некоректно отношение на фирма за бързи кредити показаха по БТВ:

Вземаме конкретни мерки и предлагаме промени в регламентите, които ще бъдат предложени в пленарна зала. Те ще защитят интересите на българските граждани при теглене на бързи кредити. Ще се позовем на европейското законодателство. Това каза депутатът от БСП Румен Гечев по БТВ.

В момента народните представители са между първо и второ четене на закона за потребителския кредит. По думите на Гечев в близките 4-5 седмици се очаква становище на Европейската централна банка, след което ще се предприемат мерките на кабинета.

„Искаме да променим начина на работа на фирмите, които дават бързи кредити, но това касае и други кредити. Искаме небанковите институции да минат от лицензионен на регистрационен режим”, заяви Гечев. По думите му така от пазара ще бъдат изключени спекулантите и ще останат сериозните фирми. Те ще трябва да представям капитал между 2 и 5 млн. лв. Ще се изисква и произход на капитала. „Разбойниците ще бъдат изключени”, гарантира Гечев.

Гечев обясни, че лихвите при този вид кредити са по-високи, защото рискът при тях е по-голям. "Навсякъде по света е така. Драстичните нарушения ще се санкционират", категоричен беше Гечев. "Ние ще помогнем на хората като въведем европейски регламентирани правила. Практиката в Европа е много ясна - редуцира се таванът на лихвите. Може да се наложи да се променя закона", обеща Гечев.

Той поясни, че фирмите за бързи кредити помагат на хората с отпускането на средства, които банките не отпускат поради лоша финансова история или по преценка, че кредитът е рисков. Те правят своеобразна услуга на потребителите. Гечев подчерта, че мерките ще бъдат насочени основно срещи фирмите, които злоупотребяват.

Онкоболна жена от Пловдив вече е заложник на фирма за бързи кредити. Това се случва, след като преди 3 години потърпевшата тегли заем от 3000 лева, а днес е изнудвана със съд да върне сумата от 15 000 лева.

През 2012 г. Емилия Ликова година тегли бърз кредит в размер на 2750 лева. Парите ѝ трябват, за да издържа себе си и децата, докато се подлага на операции и химиотерапия. Няколко месеца по-късно Емилия е шокирана от новината, че дължи сума, неколкократно надвишаваща кредита.

„Теглих 2750 лева. Върнах 2000, но в момента съм на 180 лева пенсия. Не работя. Няма откъде да върна тези пари”, казва жената. Съпругът на Емилия е безработен. Онкоболната жена разчита единствено на детските и на инвалидната си пенсия. Семейството е подложено на безпрецедентен психически тормоз.

„Лично тяхната служителка ни каза, че ако почина, децата ни ще плащат кредита”, сподели Емилия. Емилия и семейството ѝ получават заплашителни есемеси и посещения от непознати хора на домашни адрес. „Дошъл тука един господин. Аз не бях тука. И казал, че ще описва имуществото ни”, казва жената.

В навечерието на Коледа Емилия вече дължи на кредиторите си около 12 000 лева. Сумата към днешна дата доближава 15 000 лева.Емилия твърди, че при сключването на договора на кредита никой не я предупредил за огромната лихва.

Натискът върху хората трябва да бъде овладян, но ние трябва да сме коректни и към хората, които дават парите, заяви Гечев. "Съветвам хората да четата внимателно преди да подписват договорите си. Съдът се базира на документи, той няма как да опрости дълга. Можем да ограничим терора, който се упражнява върху хората от фирмите за бързи кредити, които са изпаднали в затруднено положение", коментира Румен Гечев.

„Небанковите институции не са социални организации. Те дават пари и после си ги искат. Съдът не може да вземе социално решение”. Това заяви Гечев по повод репортажи за хора, ожилени от фирми за бързи кредити