Общините плащат 500 млн. лева ДДС по европроекти

Около 500 млн. лв. ще трябва да осигурят общините, за да платят данък добавена стойност (ДДС) по европроектите за водна инфраструктура, които изпълняват. Това показва груба сметка на Националното сдружение на общините в България, информира Труд.

До лятото на миналата година сумите за ДДС по инвестициите в канализация, водопроводи и пречиствателни станции бяха включени в субсидиите по проектите, които общините получават от оперативната програма “Околна среда”. Европейската комисия обаче промени правилата, а след това изменения претърпя и родният Закон за водите. Така общините получиха правото на данъчен кредит за ДДС по водните проекти, но загубиха възможността сумите за налога да им се дават директно от еврофондовете. От екоминистерството, което управлява програмата “Околна среда”, и от Министерството на финансите, което одобрява окончателно европлащанията, не посочиха конкретна сума, която трябва да бъде възстановена от държавата на общините и върната обратно в европейския бюджет. От сдружението на общините получили уверение, че проблем за връщането на данъка по веригата няма да има, а местните власти няма да бъдат натоварени финансово.

Въпреки това се задават организационни проблеми. Едната причина е, че не е ясно кои точно проекти засягат новите правила за данъка. Според екоминистерството те се отнасят за всички - както за вече завършени проекти, така и за тези, които са в процес на изпълнение. За какъв период назад ще се наложи възстановяване на суми от общините към европейския бюджет още не е ясно, излиза от отговора на ведомството. “Този въпрос е от национален интерес, свързан е с разчетите за националните и европейските средства и засяга пряко националния бюджет”, обясниха от ведомството на Искра Михайлова. От отговорите на Министерството на финансите обаче излиза, че ДДС ще трябва да се връща само за проекти, подписвани след лятото на м.г., когато ЕК промени правилата. “Промяната касае само нови проекти”, твърди и Емил Савов от сдружението на общините. Според него данъкът ще стане изискуем, когато се подпишат анекси към договорите на общините.

За изясняване на ситуацията има още един фактор - реформата във водния сектор. По закон ВиК мрежите трябва да бъдат извадени от активите на експлоатиращите ги водни дружества и да станат публична общинска или държавна собственост. След това трябва да бъдат предоставени от т. нар. водни асоциации, в които влизат няколко общини, за стопанисване на същите търговски дружества. Срещу това компаниите трябва да се ангажират с определени инвестиции. Едва след като реформата се осъществи, ще може да заработи и механизмът за връщане на ДДС. За тази реформа се правят неуспешни опити от 2009 г. Осъществяването обаче е една от предпоставките България да получи нови средства за ВиК инфраструктура от ЕС за периода 2014-2020 г. Забавянето на промените може да отложи новото финансиране, а с това да постави на карта усвояването на парите.

Упражнението с ДДС ще се отрази и на изпълнението на програмата “Околна среда” (2007-2013 г.). Причината е, че сумата на вече недопустимия за финансиране по нея разход трябва да се приспадне от бюджетите на проектите. Това ще намали общата договорена сума за ВиК с поне 500 млн. лв. За момента това не заплашва максималното усвояване на европари, тъй като има договори за 1,8 млрд. лв. над предварителния бюджет. Не е ясен обаче размерът на предстоящите санкции по програмата заради проблеми с обществените поръчки. Не се знае и какви пари ще бъдат спестени при фактическото изпълнение на проектите, колко ще са непризнатите разходи и забавени проекти. Така огромното наддоговаряне може да се стопи и в края на 2015 г. неусвоените суми да са големи.