По-малко бюрокрация при кандидатстване за европари

Подадените електронно проекти са около 700. Повечето обаче са на държавни или общински институции, каквито са и основните ползватели на парите по трите програми.

В същото време програмата за бизнеса “Конкурентоспособност” все още е изцяло на хартия, а на фирмите им се налага да носят купища бумаги в министерството на икономиката.

Вече с по-малко бюрокрация ще се кандидатства през новия програмен период (2014-2020 г.). Това става възможно и с електронното кандидатстване и отчитане по всички оперативни програми, което ще стане факт от средата на годината. Практиката от общини, фирми и неправителствени организации да се искат едни и същи документи по няколко пъти ще бъде сведена до минимум. Целта е достъпът до евросредствата да се улесни, а усвояването да се ускори, това е заявила вицепремиерът Зинаида Златанова. Тя участва в дискусия за научените уроци от първия програмен период (2007-2013 г.), организирана от в. “Труд”.

“Готови сме да опростим правилата, да дадем по-голяма свобода на изпълнителите и да намалим бюрокрацията. Но няма да има компромиси с никой, който си позволява злоупотреби или прави сериозни грешки”, каза Златанова.

Част от мерките за улесняване на работата с европарите са набелязани след анкета сред общини, бизнес и неправителствени организации. Други се подготвят от години. Новите правила ще са факт до старта на предстоящите оперативни програми. Очакванията са те да бъдат одобрени най-рано в средата на годината.

От юли електронното кандидатстване и отчитане ще бъде въведено по всички програми, обясни Мария Димитрова, шеф на дирекция “Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет.

То ще важи и за вече започнати проекти. Хартиеният вариант също ще остане, а общини и бизнес ще могат да избират кой да използват. Електронното управление на европарите е от мерките, по които се работи от години. То е и изискване на Брюксел за новия програмен период.

Сега онлайн подаване и отчитане има по три програми - “Регионално развитие”, “Развитие на човешките ресурси” и “Административен капацитет”.

Следващата стъпка за улеснение на бизнес и общини ще е факт догодина. Тогава системата за отчитане на европарите ще бъде свързана с базата данни на Националната агенция за приходите и с търговския регистър. Целта е част от документите, които фирми и институции предоставят по проектите, да се получават по служебен път.

Така няма да губят време да вземат дадена справка от една държавна структура, за да я дадат на друга. А понякога един и същ документ се иска многократно. Пример за това са декларациите дали фирмите са регистрирани или не по Закона за ДДС. Те се искат всеки път, когато компанията заяви плащане. Това се налага, защото е възможно междувременно фирмата да се е пререгистрирала.

След свързването на системата за европарите с тази на НАП подаването на декларацията ще отпадне, а проверката ще се прави онлайн.

Според правилата парите трябва да се превеждат до 10 дни, след като разходът е одобрен. Често обаче минават месеци, преди фирмите или общините да получат средствата. Проблемът обикновено се появява в края на годината, когато сметките на отделните програми са празни заради трудностите по изпълнението на националния бюджет.

За над 1/5 от анкетираните работата с европари се затруднява от изискванията при отчитането на проектите. Тук пречка са многото документи, които трябва да се попълват понякога по няколко пъти.

България ще разполага с повече от 7,4 млрд. евро по оперативните програми в периода 2014-2020 г. Още толкова средства са предвидени по програмите за развитие на селските райони и за рибарство.

Или парите са почти 15 млрд. евро. Според оповестеното до момента, но все още неокончателно разпределение на парите по оперативните програми най-много средства са отделени за транспортна инфраструктура. Следват инвестициите в околна среда, където и нуждите на страната са огромни.