Осемя души работят на смяна в диспечерската стая на Бърза помощ. Пикът на обажданията започва към 17 часа и до към 21 часа телефоните прегряват. Сигналите са всякакви – от зъбобол до халюцинация, разказват пред „Преса“ дежурните спешни медици. Всички случаи се записват както на протоколи, така и в системата на 112 и на Министерството на здравеопазването по електронен път.
„50% от сигналите не са за спешна помощ. Ако ние наистина обслужваме само спешните адреси, с 14 екипа щяхме да смогнем без проблем“, обяснява зам.-директорът на Центъра по спешна медицинска помощ (ЦСМП) д-р Светла Богданова.
Истината е, че повечето хора злоупотребяват – вместо да отидат при личния си лекар и да чакат по кабинетите, те звънят на 112. Получава се така, че Бърза помощ бива третирана като джипи на колела, и то безплатно.
„Ако се въведе глоба, макар и от 10 лв., за викане на спешен екип за случай, който е за личен лекар, а не за нас, хората ще започнат да се замислят, преди да наберат 112. В Ирландия, например, глобата е 800 евро.“, добавя д-р Драгослава Балова, която отговаря за координацията на екипите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)