Икономическата свобода в страната падна

Оценката на авторите за 2014 г.:

България е една от 43-те страни, които постигат най-високия си досегашен резултат в тазгодишното изследване за Индекса на икономическа свобода на фондация „Херитидж” и списание „Уолстрийт Джърнъл”, цитирано от Института за пазарна икономика (ИПИ).

В същото време страната ни е класирана с една позиция по-ниско от предходната година поради изпреварващия темп на реформи в други страни. Индексът се публикува за 20-та поредна година, като оценките за различните страни в тазгодишното издание се базират предимно на данни от 2012 година.

Световни тенденции
За 20-та поредна година Хонконг остава лидер в класацията по икономическа свобода. На второ място отново е Сингапур, но разликата между двете страни постепенно се стопява. От 2009 г. насам Австралия заема третото място. Швейцария е единствената европейска страна, която постига резултат над 80 точки, което я поставя в групата на „свободните икономики”, заемащи първите 5 места в класацията. Сред десетте най-свободни икономики в света има още две европейски страни – Ирландия и Дания, които се характеризират като „предимно свободни”.

САЩ продължават да губят позиции – тенденция, която продължава и през 2014 година. От 2007 г. насам резултатът на САЩ се е влошил с 6 точки, като по този начин страната пада до 12-то място. След няколко поредни години на застой средната оценка за икономическата свобода по света се покачва с 0,7 пункта. С толкова се подобрява и резултатът на нашата страна.

Въпреки че подобрява резултата си спрямо предното издание на индекса, България губи едно място в класацията. През 2014 г. страната ни заема 61-во място в света и 28-мо в Европа. И през тази година страната ни е класирана в групата на „умерено свободните” държави.

Българската демокрация е възпрепятствана от липсата на прозрачност в политическия процес и широко разпространената корупция: „Избирането на противоречив народен представител, за когото се вярва, че е свързан с организираната престъпност, като нов председател на ДАНС, предизвика антиправителствени протести през юни 2013 година. Съдебната система не защитава ефективно правото на собственост, а противоречия в нормативната уредба възпират инвестициите”.
По отношение на категорията „Ефикасност на регулациите” страната ни получава по-добри от средните за света оценки. Същевременно авторите на доклада посочват, че въпреки, че повечето цени в икономиката се определят пазарно, повишаването на земеделските субсидии от ЕС е довело до изкривявания в цената на земята.

Най-добри резултати България традиционно показва по отношение на фискалната свобода (ниски данъци и овладян дефицит), както и при свободата на търговията, макар тук да се оценява най-вече търговската политика на ЕС като цяло.

Мястото на България през годините
Поради юбилейния характер на тазгодишното изследване докладът за 2014 г. коментира тенденциите в икономическата свобода от 1995 г. насам. Авторите отбелязват, че България е една от 20-те страни в света, които най-чувствително са подобрили икономическата си свобода през последните 20 години. В същото време ниската изходна база в средата на 90-те години и спрелият напредък вследствие на икономическата криза не позволяват на страната да достигне резултатите на „предимно свободните” държави, които заемат от 6-то до 35-то място в класацията.

През целия двадесетгодишен период основна слабост на България остава категорията „Върховенство на закона”, в която попадат оценките за свобода от корупция и защита на правото на собственост. Авторите посочват, че от 1995 г. насам почти липсва напредък по отношение на борбата с корупцията (оценката за свобода от корупция се повишава от 30,0/100,0 пункта до 35,2/100,0 пункта). По отношение на защитата правото на собственост оценката се е сринала с цели 20 пункта – от 50,0 до 30,0.
Най-голям напредък пред последните 20 години страната ни бележи по отношение на индикаторите за фискалната свобода (+45,2 пункта) и монетарната свобода (+53,3 пункта), благодарение преди всичко на въвеждането на валутния борд и на консервативната бюджетна политика.

Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост. Индексът на икономическа свобода се изчислява на базата на оценки за 10 индикатора (обединени в четири категории): свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода, разходи на правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, право на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общия резултат.