Хюлия е убита веднага, искането на откуп било за заблуда

Иран и цената на конфликта

Двамата седяха заедно на масата, но между тях не е имало никакъв конфликт. Даже Хюлия му се обади на няколко пъти. Към 1,15 ч обаче всички си тръгнахме и никой не обърна внимание, че я няма”, каза приятелка на загиналата.

На следващия ден братът на момичето Ахмед, който скоро щял да прави годеж, се събудил към 10,30 ч. Отишъл да види къде е сестра му, но стаята била празна. Той легнал да си доспи и след час отново я потърсил. Видял, че Хюлия я няма и се обадил на майка си Ремзие. Двамата звъннали на двата телефона на сестрата, но те били изключени.

Бащата Хазми се разтревожил и тръгнал да търси дъщеря си по пътя. Минал през съседното с. Млада гвардия и под надлеза на магистрала “Хемус” видял следи от кръв. Бащиното му чувство му проговорило, че това е кръвта на момичето му. Той продължил по магистралата, но не открил никакви други дири.

След 2 часа получил есемес, че дъщеря му е отвлечена и че трябва да даде 300 хил. лв. откуп. В съобщението обаче не било посочено нито къде, нито как да предаде парите. Разтревоженият Хазми се обадил в полицията и там привикали Иван.

След кратък разпит обаче го освободили. Вероятно той е човекът, когото прокуратурата издирва. Според близки до следствието Хюлия е била убита веднага, а есемесът е бил пуснат само за печелене на време.

Едва в неделя работници открили тялото на Хюлия. То било до лозе на пътя между селата Тополи и Езерово в края на Варна. По жертвата имало много следи от удари с твърд предмет.

Вчера около същото място се мотаеше човек с лека кола, а магистралните жрици по стария път Варна - София посочиха къде точно е било намерено тялото на Хюлия.

“Този Иван имаше вид на борец. Беше здрав физически и е идвал много пъти в селото. Хюлия имаше един друг бивш приятел - Николай. Аз съм го виждала с пистолет на кръста, тук в кафенето, чувала съм, че я заплашвал от ревност. Често идваше с мерцедес на разклона за Белоградец и я привикваше да говорят”, каза друга приятелка на Хюлия.

Убитата обаче е държала на свободата си. Тя е имала самочувствието на красиво момиче, което е и от сой. По ирония на съдбата вчера около 10 ч чичовците отидоха с купения от нея като зестра луксозен бял джип “Тойота Ланд круизер” да я приберат от Варна. Хюлия била отлична шофьорка и не пропускала да закара някого, който има нужда, с джипа си, каза ходжата на селото бай Реджеб.

В центъра на Белоградец вчера имаше поне около 50-ина мъже, които на групички коментираха трагедията. Ако знаехме какво ще стане, нямаше да я пуснем, казаха няколко младежи от селото. Отиде ни Новата година с тази трагедия, добавиха те.

“Аз съм съсед и близък на семейството. Познавам тримата братя Маджар. Хюлия от малка израсна пред очите ми. Уникално и лъчезарно момиче. Болката е голяма, нека оставим семейството да си изживее мъката. Не мога да си обясня как е възможно такова нещо да се случи.

Родителите на Хюлия взеха две деца от домове и ги отгледаха, купиха на единия къща и го ожениха, това са хора, които правят само добро. Не знам как ще бъде постигнато възмездие за този човек, убиеца.

Хюлия не заслужаваше такова нещо, защото бе чист и невинен човек. Според мен това е убийство от ревност. Виждал съм го този Иван, често е идвал в селото и се е движил заедно с убитата”, каза кметът на Белоградец Али Хюсеинов. Нито той, нито родителите на момичето са виждали нещо нередно в тази дружба.

Хасанов обясни, че братята са почнали от нулата бизнеса си. На целия род им викали Голите, защото били много бедни, но Назми, Бехчет и Назиф успели да започнат с отглеждането на крави. В момента били арендатори на 10 000 дка земя, но имало друга фирма, която владеела по-голямата част от землището от 35 хил. дка на Белоградец.

“Хюлия работеше в хлебозавода, живееше тук. Брат Ахмед също бе в семейния бизнес. Хората от фамилията се интересуват от проблемите на селото, но са далеч от партийния живот в ДПС, което е нормално за едни бизнесмени”, добави кметът.

Хасанов призна, че за всички в селото е ясно, че Маджар са преуспели, механата им работела, в нея имало много сватби. Фурната им прераснала в завод за хляб, който се пласирал в околните села и стигал до Провадия.

“Не вярвам да са имали проблеми с пазара или с кредитори и конкуренти, та за това да е убита Хюлия”, каза още кметът. “Голяма трагедия за селото ни. В момента обаче няма напрежение на етническа основа. 30% от 1300 жители са християни и с тях живеем заедно от столетия. При нас няма безработица. Празнуваме заедно празниците си, така че едно убийство от ревност не може да доведе до конфликт”, заяви още Али Хюсеинов.