Чакат чудо от Богородица Осеновица

Керван от поклонници пое още в неделя към Рилския манастир. Очаква се хиляди миряни да присъстват на тържествената служба в църквата навръх Рождество Христово. В празничните дни полицията ще е накрак, за да регулира движението в района, да няма произшествия и задръствания в подстъпите към манастира. Дежурни екипи там ще имат още Спешният център, Пожарната служба, Природен парк "Рила", пише "Стандарт".

"Хората да внимават как се придвижват към манастира, да паркират на определените за това места, да спазват указанията на нашите служители", предупреждават от полицията. В същото време монаси и служители на Рилския манастир правят здраво чистене за празника. Хиляди гости ще атакуват светата обител в Рила планина. Затова всичко тук ще свети. Готови да посрещнат многобройните хора са и хотелът "Царев връх", и страноприемницата (б.а. бившата туристическа спалня), и килиите в манастира. А миряните търпеливо ще се наредят на опашка пред главната манастирска църква, за да се поклонят пред чудотворната икона на Света Богородица Осеновица (б.а. осеняваща), която е в центъра на храма "Рождество Богородично". Те ще се помолят за здраве и благоденствие пред Божията майка. "Най-голямата забележителност на манастира е тази чудотворна икона. Всеки посетител иска да сведе глава пред нея, да намери утеха и решение на болките и проблемите си", категорични са монасите.

Чудотворната икона на Света Богородица е най-ценната придобивка на Рилския манастир. Още Неофит Рилски при посещението си в светата обител през далечната 1879 г. признава, че това е "най-важната старина". Образът на Божията майка с младенеца върху лявата си ръка е в центъра на икона реликварии. Около нея в специални вдлъбнатини са разположени частици от мощите на 32 светии, чиито имена са изписани върху метални пластини.

Иконата "Света Богородица Осеновица" е с размери 52 см на 30 см и е почитана като истинска светиня от миряните заради нейните чудотворни и лечебни свойства.

Само два пъти в годината реликвата се изнася от църквата. По традиция иконата напуска дверите на храма на петия ден на Светлата седмица след Пасха и на 1 август, в началото на Богородичния пост. Единственото изключение бе на 12 май 2007 г., когато в София бе всенародната молитва за осъдените на смърт български медицински сестри в Либия, които по-късно се прибраха живи и здрави в родината си. Хора от различна вяра изминават пътя до Рилския манастир, за да търсят изцеление при иконата на Божията майка. Пред нея непрекъснато горят две кандила. Тя самата е положена в чекмедже. От двете й страни има метални части, които са от сребро и са позлатени. Над иконата има голям иконопис, който възпроизвежда оригинала, но вместо частици от мощите на тяхното място са изрисувани портретите на светиите. В още по-голям мащаб е измайсторена стенописната украса на храма в откритата галерия вдясно от входа.

"Не е случайно, че всеки майстор е искал да изобрази тази светиня. Тя е известна от векове с чудесата, които стават благодарение на нея. Пристигат всякакви поклонници. Едни са болни, други се нуждаят от помощ. Всички търсят спасителната сила на Света Богородица", разказват монасите. Необходимо е да се молиш искрено и да имаш силна вяра, за да получиш изцеление, допълват те. Иконата помага за лечението на различни болести. Малки деца, които не могат да проговорят, често са водени в църквата от родителите си. "Малчуганите влизат с писъци в храма, но щом ги поставят върху чудодейната икона, притихват, дори заспиват. Успокояват се, а бързо след това проговарят. В три от тези случаи съм бил пряк свидетел", кълне се служител на манастира.

През целия ХIХ век чудотворната икона е спасявала от епидемии десетки селища. Болестите се редували постоянно. Ту холера ще удари някое село, ту ще го почерни чумата. Тогава управата на съответното населено място пишела молба до игумена на Рилския манастир да им бъде изпратена иконата "Света Богородица Осеновица", за да се сложи край на епидемията. Запазени са редица такива документи от различни градове и села. Така Дупнишка община се примолила за иконата с писмо от 28 декември 1876 г., защото в района много хора погинали от тиф. Общинарите от Дупница не забравили да благодарят за помощта с ново писмо от 21 януари 1877 г. По този начин иконата пропътувала хиляди километри не само в региона, но и из цялата страна. Спасявала от болести жителите на Самоков, Цапарева баня (б.а. Сапарева баня), Яхиново, Краинци, Кочериново, Джумая и много други села и паланки. "Спасява и днес тези, които вярват в Бога и Божията майка. Затова иконата помогна и на нашите медицински сестри, които се прибраха в България", разкриват монасите.

Манастирът е извор на духовност, хората имат усещането за святост. Те са свикнали със стълпотворението от наши и чужди гости на големите християнски празници. "Всяка година на Рождество Христово е пълно с народ. Много семейства водят тук пеленачетата си. Старци, които едва се крепят на краката си, също са в манастира. Похвално е, че пристигат много поклонници", допълват монасите.

Божията майка от Бачково помага и на друговерци

В Бачковската света обител отново се радват на Чудотворната икона "Света Богородица Умиление", която близо три години бе затворена за реставрация. На нейното място в манастирската църква стоеше копие, пред което миряните палеха свещи и се молеха. Хората обаче бяха убедени, че то няма същата сила като оригинала. Сега, когато истинската Богородица отново е в храма, вярващите чакат нови чудеса от нея. Иконата е на мястото си до входа на църквата от месец. Там ще остане завинаги, защото, както пише в манастирските книги, сама е избрала това място. Според легендата, когато две овчарчета намерили скритата заради турските набези по манастирите икона, я занесли в обителта. Щастливи, монасите я поставили в центъра на иконостаса, за да се вижда от всички страни. На следващия ден обаче не я намерили там. Светинята се била преместила до входа, за да вижда кой влиза с чисто сърце вътре, разказват още бачковските анали. Така си останала там, където е поставена зад витрина. Към нея има стълбичка, за да могат вярващите да се качат и да я докоснат и целунат. Обикновено е отрупана с дрехи и вещи на болни хора, защото се вярва, че така влива в тях своята чудотворна сила и помага на нуждаещите се. Най-голяма е силата й два пъти в годината - на втория ден от Великден, когато с нея се прави литийно шествие до местността Клувията, и на Света Богородица, когато манастирската църква има храмов празник. Тогава обителта се пълни с народ. Хората идват от цяла България, за да запалят свещ за здраве. Повечето са тук обаче заради здравословни проблеми, а иконата е помагала на мнозина да се отърват от болежките си. Вярва се, че тя цери бездетните и неизлечимо болните, а сакатите може да вдигне за една нощ на крака.

Легендите за чудесата, които е вършила иконата от Бачковската обител, се разказват от векове. Обкованата в сребърна ризница Богородица с Младенеца е почитана и от християни, но и от хора, които се кланят на други богове, тъй като е доказано, че тя помага и на друговерци. Като библейски разказ звучи историята за малкото турче Сали, което било покосено от неизлечима болест. Родителите опитали какво ли не, за да го върнат към живота, но нищо не помогнало. Тогава по съвет на своя приятелка българка майка му го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, на другия ден Сали се изправил и започнал да тича из двора на светото място. Години след тази случка иконата помогнала и на друг мюсюлманин. 56-годишният съименник на малкия Сали често идва в Бачково, за да разказва как Богородица върнала щастието на дъщеря му. Момичето се омъжило щастливо за възлюбения си, защото двамата много се обичали. Искали веднага да имат и детенце. То обаче не се появило, понеже се оказало, че младата булка има някакъв здравословен проблем. Черни облаци надвиснали над семейното гнездо, защото свекърът и свекървата започнали да недоволстват. Не искали родът им да остане без продължение. Тогава Сали, бащата на момичето, който бил чул за силата на бачковската светиня, решил, че няма да робува на религиозни предразсъдъци, и дошъл в манастира. Не след дълго Богородица чула молитвите му и зарадвала младите със здраво и хубаво момченце. Всяка година в манастира идва мъж от Благоевград, който обича да разказва как му е помогнала иконата. Така вдъхва вяра и на други безнадеждно болни хора. Подобен бил случаят и със Стефан, но много отдавна от болестта му няма и следа - благодарение на Бачковската Богородица, която го излекувала от рак. Година преди да дойде в манастира, младият мъж обикалял по доктори, които накрая го отписали. Тогава се хванал за сламка. Дошъл на Възкресение, защото чул, че тогава силата на иконата е най-голяма. Не знаел молитви наизуст, но пък започнал да шепне пред иконата това, което му било на душата. Не изрекъл докрай молбата си, вече започнал да чувства прилив на енергия. Още тогава разбрал, че няма да умре и така години след тежката диагноза се радва на живота.

Силата на чудотворната икона е изправила на крака не един и двама сакати. Баба Наталия от Хасково не можела да седи дори в инвалидна количка от болки в краката. Страдала денем и нощем. Дори стигнала до мисълта да сложи край на живота си, но не посмяла, защото била дълбоко религиозна, а според Библията самоубийството е голям грях. Тогава решила да се спаси с вярата си. Първия път близки я донесли почти на ръце до иконата. След една нощ горещи молитви жената започнала да се оправя. Сега вече идва сама до светото място и разказва на останалите богомолци как й помогнала Богородица. От шестгодишна нейната землячка Йорданка Латева също идва всяка година на Успение Богородично в Бачково. Причината за честото завръщане в обителта на прехвърлилата 50 години жена е случка от детството. Историята на хасковлийката звучи невероятно, но е самата истина. Йорданка твърди, че била умряла, но Дева Мария й върнала живота. Като дете се разболяла от тежка инфекция и изпаднала в кома. След като много дни била в това състояние, скърбящата й майка я предала на Богородица, за да я пази в отвъдното. Вместо това обаче Богородица я върнала на семейството й. Оттогава Йорданка започнала да вижда наяве Светата Дева. Най-често ликът на Богородица й се явявал в Бачково, затова винаги на 15 август тя носи дарове на икона, която вече няколко века не спира да върши чудеса.

Под троянската Троеручица бе погребан Максим

Непосредствено зад чудотворната икона на "Света Богородица Троеручица" в храмовата църква на манастира "Успение Богородично" бе положено тялото на патриарх Максим след неговата кончина миналата година. Това бе предсмъртното желание на родения в село Орешак глава на Българската провославна църква. Приживе патриархът сочеше иконата за негова покровителка и вярваше в нейната чудодейна сила, подобно на хиляди миряни. Като омагьосани те се стичат всяка година от различни краища на страната там, пипат я с ръце, целуват я и молят за милост.

Изображението на Божията майка от обителта край Троян се смята за изцелително и затова мнозина в тълпите са хроми и бедни хора. Доста от тях носят жалейки за близък покойник. Те крачат в шествие след божествената литургия. Светинята се пренася в параклиса на мястото, където тя била донесена от Атон. След службата дузина здрави мъже изнасят тежката икона на дървена носилка. Вдигат я на рамене и следват монах с клепало. Извървяват бавно пътя до местността Могилата.

На това място, според легендата, си счупил крака конят на монах, който носел иконата на Божията майка от Хилендар към Влашко. Събитието било възприето за знамение. Иконата останала там завинаги. Според Светото писание това е денят, в който Дева Мария напуска земния живот и отива при сина си.

През XVII век в Троянския Балкан живял монах българин. На път за Влахия дошъл атонският монах, понесъл със себе си икона на "Света Богородица Троеручица". Колкото пъти той правил опити да си тръгне, иконата все се връщала обратно в манастира. Затова накрая монахът я оставил, а от основаването на светата обител до днес "Свега Богородица Троеручица" е храмова икона.

Образът на Божията майка и отрязаната ръка на Йоан Дамаскин са изографисани на чудотворната икона от Троянския манастир. Тя придобила слава през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора Лъв III.

Йоан Дамаскин, висш сановник в двора на дамаския халиф, по това време живеел в Сирия. Там написал три трактата против порицателите на иконите, изобличавал еретиците. Императорът пратил на дамаския халиф подло писмо, в което наклеветил Йоан, че се готви да го предаде на ромеите. Халифът заповядал да отсекат дясната ръка на преподобния. Когато гневът му се уталожил, Йоан измолил отсечената си ръка и паднал на колене пред иконата на Божията майка. Дълго се молил тя да излекува ръката, с която писала в защита на православието. Тогава Божията майка се явила и казала: "Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!". Когато Йоан се събудил, видял ръката си невредима. От благодарност поръчал да прикрепят към иконата сребърно изображение на отсечената ръка. Оттам е названието "Троеручица". Свети Йоан Дамаскин постъпил в манастир и там занесъл чудотворната икона. Образът й бил разпространен в много православни страни.