Лихвите по кредити и депозити продължават да падат, като този процес ще продължи и догодина, стана ясно вчера. Въпреки ниските цени обаче хората се въздържат от кредити и спестяват бели пари за черни дни, става ясно от статистиката на БНБ, огласена вчера, информира Труд.
През последната година годишният процент на разходите (ГПР) по жилищните заеми в левове е намалял с близо 0,70 процентни пункта (п. п.) - от 8,23% на 7,55%, но въпреки това жилищното кредитиране бележи спад с 0,4% на годишна база по данни на централната банка от края на октомври. В евро процентите също падат. За една година намалението е от 8,44% на 7,81%. На месечна база през октомври по-чувствително са поевтинели тъкмо евровите кредити за жилище - с 0,35 п. п., като по този начин чувствително се е свила разликата в цената на заемите в левове и евро. При потребителските кредити и в левове, и в евро ГПР през октомври е спаднал с около 0,20 п. п. съответно до 13,05% и 11,06%, но и там търсенето е слабо. За година отпуснатите потребителски заеми бележат спад с 0,1%.
Лихвите по спестяванията също вървят надолу. За година намалението на доходността на срочните депозити до една година в левове е паднала с 0,90 п. п. до 3,77%, а в евро - с 0,64 п. п. до 3,61%. Лихвите ще продължат да падат, прогнозираха банкери вчера по време на форума “Банките и бизнесът”, организиран от в. “Капитал”. “Цената на депозитите върви и ще върви надолу, което се отразява и на кредитите. От 9% на 7% е паднала цената на фирмените кредити в кризата”, посочи главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов. Той добави, че цената на кредитния ресурс вече е на нива от преди кризата.
Шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян пък изрази надежда, че колективният разум, а не популизмът ще надделее по отношение на готвените от управляващите мерки за защита на кредитополучателите. Според Петър Андронов е направена симулация, която е показала, че ако лихвите по заемите се базираха на пазарните индекси преди кризата, лихвената дупка между активите и пасивите на банките щеше да се увеличи с 5 п. п., което за половин година би съсипало банковия сектор.
Банкерите изразиха тревога и от това как ще се осъществи преходът между европейските програми за подпомагане на малкия и средния бизнес заради приключването на 7-годишната финансова рамка на ЕС в края на т.г. Новите бизнес кредити, които се отпускат, са почти изцяло по тези програми и ако властите не ги позиционират добре за следващия 7-годишен период, кредитирането може да се затрудни сериозно, смятат банкерите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)