Бабата на убитата Мария: Менашки трябва да гние в затвора

Каква е тази съдба за четири години да изпратиш от живота двама от внуците си, при това в разцвета на младостта им, недоумява потъналата в траур 72-годишна Мария Ангелова от Асеновград. Чух за присъдата, чудя се, като ме питат дали съм доволна от нея, какво очакват да кажа. От каква присъда на убиец трябва да съм доволна, че да приема смъртта на внучката ми. Възпоменанието за красавицата Мария Златанова виси на входната врата на жилището на родната й баба на улица “Гоце Делчев”, пише "Марица".

Мисля, че аз и баща й ще обжалваме, защото трябва поне да получи максимума от 30 години този убиец, категорична е тя. Ще минат мъчителни дълги минути в разговор, в които сломената жена ще си спомня за внучката, ще преживява в разкази изчетеното от прокурорското обвинение за това, как е настъпила смъртта на младата жена, докато разбера, че Мария Ангелова всъщност загубва след убийства с нож не един, а двама свои внуци.

Мария издъхва на място след зверските удари с 25-сантиметровото острие на ножа. Трагедията се разиграва на Слънчев бряг в края на лятото миналата година, а тази седмица Апелативен съд- Бургас потвърди присъда от 25 г. престой зад решетките на убиеца й Михаил Менашки.

Само четири години по-рано първи братовчед на Мария и син на другата дъщеря на баба и, Димитър Гоцев (26), издъхва от единствен удар с нож в сърцето. Убиецът - тийнейджърът Борис Русев, първоначално получи 13-годишна присъда, на върховна инстанция обаче тя се срутва на едва три години с мотива, че е действал при неизбежна самоотбрана.

Почернената възрастна жена не знае към разказа от коя трагедия по-напред да се върне. Била е на единия съдебен процес, този за смъртта на Димитър, сега е проследила всичко и в бургаските съдилища покрай убитата си внучка. Искам да се намерят сили и хора, които да обяснят какво безумие е това да има съкратена съдебна процедура за умишлени убийства. Не искам вицепрезидентката Маргарита Попова да ми говори за аргументи. Какво, трябва всеки да преживява в къщата си такива трагедии ли, за да се сетим, че е абсурдно да има съкратени процедури и регламент за по-ниски присъди на признали вината си. Ти знаеш ли, че убиецът на внука ми, който се оказа криминално проявен и с няколко условни присъди преди убийството, вече е на свобода, казва Мария Ангелова. И как трябва да се чувства семейството ни, когато едно момче на 26 години си отиде от света, а убиецът му вече е свободен и си работи по морето. Сега и за Мария искам убиецът й да си получи максималното, поне толкова, колкото поиска прокуратурата - 30 години затвор, категорична е тя.

Почернената от двойната загуба възрастна жена все пак намира сили и по своя воля се връща към обстоятелства около смъртта и на Димитър, и на Мария. Имах неблагоразумието да изчета обвинителния акт и да преживея пак и пак какво зверство е причинил на внучката ми убиецът й, казва тя и се разплаква за пореден път. И този убиец имаше наглостта месеци наред да разиграва полиция и прокуратура с версии, че нищо не е извършил, че почти не са се познавали, докато внезапно реши да прави пълни самопризнания. И какво значи цената на тези самопризнания, какво е това съкратена процедура, недоумява тя.

Признава, че мъжът, когото е видяла сега при прочитане на присъдата в бургаския съд, няма нищо общо с онази увереност и дори арогантност, която е демонстрирал при ареста убиецът Михаил Менашки. Сега се е срутил целият, едно нещастно, смачкано момче, ама е живо, а моето Мими никога вече няма да се върне, нарежда тя. Менашки ще трябва да изплати на бащата на убитата Мария 150 000 лева като неимуществени вреди и още 20 000 лева на приятеля є Симеон Куминков.

Въобще не ме интересува колко психически добре била приятелката на убиеца, заради която уж е наръгана смъртоносно моята внучка. И луди да са, това нищо няма да промени. Измъчената от трагедиите с внуците й възрастна жена се връща и към трагедията с убийството на другия є внук, Димитър, първи братовчед на Мария. Трагедията я връща към 12 август 2008 година, когато в апартамент в Пловдив с единствен удар с нож в сърцето е убит внукът й.

Убиецът Борис Русев тогава е ученик във вечерна гимназия и е едва 18-годишен. Случката, предхождаща убийството, е повече от тъпа, отново е намесена интимна връзка и претенции за ревност. Около 20 часа Русев седнал в кафе-бар “Саймъна” в квартал “Смирненски”, където приятелката му Жана Димитрова била сервитьорка. След половин час дошъл приятелят му Димитър Кисов. Русев се скарал с Жана и си тръгнал с приятеля си. Двамата забили в “Нонстоп”. Към тях се присъединила и жертвата Димитър Гоцев, който ги почерпил с бира.

Станало въпрос, че Русев се скарал с Димитрова, и Гоцев, който я познавал от “Саймъна”, й се обадил по телефона да дойде да се сдобрят. Русев и Димитрова отново се скарали и тя си тръгнала с Гоцев в апартамента на негов приятел. По-късно там отишъл и Русев. Отново се скарал с Димитрова и Гоцев се намесил, като застанал между тях. Русев го бутнал, Гоцев изкарал железен бокс и ударил по главата отхвърления любовник. Русев обаче извадил нож и наръгал в корема Гоцев. След това грабнал Жана и избягал с нея, като двамата се укривали известно време. Гоцев починал от остра кръвозагуба.

Първоначално Борис Русев получава 13- годишна ефективна присъда, когато делото стига върховна касационна инстанция, присъдата се заковава едва на три години. Мотивът на магистратите е, че момчето е действало при неизбежна самоотбрана, Димитър Гоцев го бил нападнал с бокс. Влиза в затвора, където излежава още 2 години по предишна условна присъда, но в крайна сметка излиза предсрочно на свобода, припомня Мария обстоятелствата. Не приемам случилото се като карма, нищо не мисля, че се изкупва, преглъщаме просто трагедиите си, казва мъдро възрастната жена. Но е убедена, че държавата трябва да мисли повече, когато реши да дава облекчения на убийци, като съкратени съдебни процедури и какво ли още не.