Физик с доказателство за задгробния живот

Професор Робърт Ланза от медицинската школа на университета "Уейк Форест", САЩ, смята, че според теорията за биоцентризма смъртта е илюзия, създадена от нашето съзнание, съобщава "24 часа", позовавайки се на "Дейли мейл".

Всичко, което би могло да се случи, се случва и някъде другаде в тези светове, така че това означава, че смъртта не би могла да съществува "в който и да е смисъл", допълва още Ланза.

Вместо това специалистът посочва, че щом умрем, нашият живот се превръща в "многогодишно цвете, което отново разцъфтява във Вселената". "Животът е приключение, което надхвърля нашия обикновен линеен начин на мислене", категоричен е той.

Далеч преди проф. Ланза прочутият Петър Дънов поставя в основата на учението си вярата в прераждането и живота след смъртта. Той е категоричен, че човешката душа е безсмъртна, а духът - вечен.

Много учени смятат, че да се вярва в живота след смъртта е абсолютно безсмислено или най-малкото недоказуемо. Все пак съществува специалист, който твърди, че има доказателство за задгробния живот - и то е в квантовата физика.

"Смятаме, че животът е само взаимодействие на въглерода и определена смесица молекули", пише Ланза в сайта си (Robertlanzabiocentrism.com). Хората вярват в смъртта, защото "сме научени, че ще умрем, или по-точно - ние свързваме живота с тялото, а знаем, че един ден то ще умре", продължава Ланза.

Неговата теория за биоцентризма обяснява, че смъртта може да не е толкова окончателна, колкото си мислим. Според нея животът и биологията са център на действителността и животът е този, който създава Вселената, а не обратно, пише още британското издание. Това означава, че човешкото съзнание определя формата и размера на обектите в нея.

Ланза дава за пример начина, по който възприемаме света около нас. Човек вижда небето синьо, защото му е казано, че този цвят е син. Клетките в мозъка обаче могат да бъдат така модифицирани, че да виждат небето в червено или зелено. "Това, което виждате, не би съществувало без съзнанието. Нашето съзнание придава смисъл на света", обяснява ученият основната си идея. Според него именно съзнанието определя формата и обема на предметите във Вселената.

Ако се погледне от гледната точка на биоцентризма, това също така означава, че времето и пространството не спазват стриктните ограничения, които нашето съзнание им налага. По думите му времето и пространството са единствено "инструменти" на нашия ум.

Щом това схващане бъде възприето за опорна точка, това означава, че смъртта и концепцията за безсмъртие съществуват в свят без пространствени и времеви ограничения. Ето защо теоретичните физици смятат, че има безкрайно много вселени с различни хора и ситуации, които съществуват паралелно.

За да подкрепи твърденията си, Робърт Ланза обяснява прочутия експеримент на Томас Янг за двата процепа. Учените наблюдават частица, която преминава през два процепа. Частицата се държи като "куршум" и преминава през единия или другия процеп. Но ако тя бъде разглеждана като вълна, тогава става нещо различно - тя преминава и през двата процепа едновременно.

Това показва, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни, и че поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човека. Ланза обяснява подобно теорията си в книгата "Биоцентризъм: Как животът и съзнанието са ключът към разбирането на истинската природа на Вселената".

Учителят смята, че душата на човек е свързана с тялото. Това означава, че би трябвало да можем да излизаме и да се връщаме без проблем в телесната си обвивка. Със смъртта обаче, хората чувстват ограничението, че вече не може да се направи нищо. Дънов разкрива как с помощта на истината, която е постулат в неговото учение, хората могат да преодолеят ограниченията на живота и смъртта, с което ще се постигне така жадуваната вечна свобода. Смъртта за Дънов е начин за „пресяване". От едната страна е животът на ограниченията, а от другата - животът след смъртта, животът на безсмъртието.