Орязват леглата в болниците

Леглата в болниците трябва да се орежат поне с 1627, и то като първа стъпка. В момента те са 44 603. Това предвиждат зададените базисни параметри за създаването на нова Национална здравна карта (НЗК), с които "Труд" разполага.

Наборът от документи е подписан от здравната министърка д-р Таня Андреева и до 20 декември т.г. работна група във ведомството трябва да представи готовия проект на картата. На нейната база от догодина здравната каса ще сключва договори с лечебните заведения. Оставените извън документа ще разчитат само на кешови плащания на пациенти.

Болничните легла у нас са 644 на 100 000 души от населението, а в ЕС - са 539, показват последните данни на Световната здравна организация . От тази изходна позиция стартира готвената от работната група национална карта. С нея ще се определят максималният и минималният брой легла в болниците. Ако експертите от МЗ, НЗОК, съсловните и пациентските организации се спрат на най-безболезнения вариант - 590 легла на 100 хил. (и пак ще имаме повече, отколкото средно в ЕС), тогава от лечебните заведения трябва да се "изнесат" посочените 1627 легла. За сравнение това са леглата в две големи болници като "Пирогов" или в 10 специализирани като "Св. Екатерина".

След като общият брой се сведе до 42 976, тогава вече ще се реши какво да е орязването в различните категории: при леглата за активно лечение, реанимационните и за долекуване. Най-важни са първите, защото те поемат масовия поток от пациенти. В момента леглата за активно лечение са 34 755. При най-добрия вариант те ще се намалят с 3434 (т.е., ако осигуреността е 430 легла на 100 000 души), а при най-лошия - със 7083 (при осигуреност от 380 легла на 100 000), е написано в обсъжданите в МЗ документи. Каквото и да е окончателното решение на работната група, общият брой болнични легла у нас не трябва да падат под 30 255. На толкова е фиксиран минималният им брой (т.е. поне 400 легла на 100 000 души).

Комисията за защита на конкуренцията вече е дала становище за документа. Според нея два са подходите, по които болниците да получават пари от касата. Тя да подписва договори с всички, които отговарят на изискванията по Закона за лечебните заведения, както е и сега. Но тъй като средствата са ограничени, по-ефективните участници на пазара не могат да разширят обхвата на дейността си и да повишат качеството на лечение. Вторият вариант е да се заложат такива изисквания, които да са обективни, недискриминационни и изискващи качество, надвишаващо минималните критерии. Т.е. по-добрите болници да работят с парите от здравните ни вноски. От КЗК препоръчват още в неатрактивните райони държавата да обмисли механизми за целево подпомагане на лечебните заведения. Управляващите обещаха това да стане факт догодина - 100 000 лв. ще се раздадат на болниците в отдалечени и труднодостъпни райони.

За здравна карта се говори от 2005 г. А последният вариант - от 2011 г., показа, че само в София леглата за активно лечение са със 1488 повече от максимално необходимия брой. Повече са и в Пловдив, Плевен, Враца, Стара Загора. А в области като Кърджали, Разград, Силистра и Хасково са недостатъчни. Картата ще посочи и какво да е равномерното разпределение на джипи практиките. Сега най-малко те са в областите Търговище и Кърджали и затова там има незаети кабинети.