Задълбочаващата се тенденция на християнизация на чудотворния Граал – святата реликва, определя духа на „Търсенето на Светия Граал“. Тази анонимна творба от началото на XIII век бележи истински поврат в развитието на романовия жанр в европейската литературна история.
Граалът е основна тема в редица произведения на европейската литература от XII-XIII в. Първият роман, който поставя началото на литературния мит за Граала, е „Персевал или разказ за Граала“ от Кретиен дьо Троа, писан през 80-те години на XII век. Това е и първата художествена творба, която въвежда Граала като символ на благоденствието, на тайнството на евхаристията и на чудотворното изцеление.
Десетилетие по-късно Робер дьо Борон пък описва предисторията на чудотворния съд (съдържащ храната, която Христос дели с учениците Си по време на Тайната вечеря, и в който центурионът Йосиф Ариматейски събира кръвта от раните на разпнатия Иисус) и пренасянето му от Изток на Запад в кралството на Артур.
През първата половина на XIII в. във Франция са писани и други произведения за Граала, които все по-отчетливо използват християнски мотиви. Еднo от тях –„Търсенето на Светия Граал“, задълбочава тенденцията на християнизация на чудотворния съд. Този роман, дело на анонимен автор, бележи истински поврат в развитието на романовия жанр. Творбата завършва поредицата от средновековни романи за Граала, към който са устремени амбициите и надеждите на рицарите от Артуровата кръгла маса. Всички те мечтаят да видят и разгадаят митичния съд, но усилията им се оказват напразни. Те скитат дълго в един свят, лишен от магия и приключения, в който старите куртоазни ценности са загубили своя смисъл. До Граала получават достъп само герои от нов тип, които олицетворяват монашеския идеал на Цистерцианския орден за живот в бедност, молитва и пълно въздържане от плътски наслади.
„Търсенето на Светия Граал“ довежда докрай две повествователни линии в артуровската материя – края на т.нар. земно рицарство и началото на „небесното“ рицарство, поставено от появите на Светия Граал. Романът се вписва подобаващо в групата творби от цикълa Ланселот-Граал (или Артуровска вулгата, по аналогия с латинския превод на Библията), който съдържа пет романа в проза, писани през първите три десетилетия на ХІІІ век.
„Търсенето на Светия Граал“ е част от поредицата „Библиотека Романия“ на издателство „Изток-Запад“. Нейното начало поставя друга творба, посветена на митичния съд – „Роман за Граала“ от дьо Борон. Сред останалите заглавия в поредицата са „Куртоазни новели-Ле“ на Мари дьо Франс, „Тристан и Изолда“, в която са събрани някои от най-ранните писмени версии на едноименната легенда от втората половина на XII век, дело на различни автори, и романът на дьо Троа „Ерек и Енида“.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)