Космически призрак се носи из Вселената (снимка)

Това съобщава Националната радиоастрономическа обсерватория на САЩ.

Мъглявината Бумеранг, разположена на 5000 светлинни години от Земята, е известна като най-студения обект в наблюдаваната Вселена. Според изчисленията, проведени през 1995 г., нейната температура е 1 келвин (минус 272 градуса по Целзий).

Това е единственият известен природен обект, чиято температура е по-ниска от температурата на реликтовото лъчение – 2,8 келвина.

Учените са определили природата на "пясъчния часовник" и са изяснили, че става дума за разпределението на праховите частици, които пропускат светлината на звездите така, че е възникнала такава форма.

"Това, което изглеждаше като двете перки на бумеранга с наземни оптични телескопи, се оказа всъщност значително по-широка структура, бързо разширяваща се в пространството", казва Рагвендра Санаи от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Учените отбелязват, че тяхното изследване ще помогне по-добре да се разбере как звездите, подобни на Слънцето, загиват и се превръщат в планетарни мъглявини, допълва РИА Новости.

Астрономи разгледаха подробно с радиотелескопа ALMA най-студения обект във Вселената – мъглявината Бумеранг в съзвездието Центавър – и видяха "призрак" вместо "пясъчните часовници", които по-рано се виждали на снимки от телескопа "Хъбъл".

Мъглявината представлява газова обвивка, изхвърлена от звезда, тоест първият стадий от формирането на планетна мъглявина. Обвивката бързо се разширява и затова газът е изстинал до крайно ниски температури. Звездата, която я е породила, все още не е набрала достатъчно яркост в ултравиолетовия спектър, за да накара мъглявината да свети, затова ние виждаме излъчването, отразено от прашинките.

През 2003 година на снимки на "Хъбъл" учените видели класическия облик на планетарната мъглявина, напомнящ по форма на папийонка или пясъчен часовник. На предишни снимки е забелязано, че тези две половини се намират под ъгъл, откъдето тази мъглявина е получила името си.

Сега наблюденията с помощта на радиотелескопа ALMA, който има безпрецедентно висока резолюция, са показали различна картина. Телескопът вижда основно разпределението на въглеродния диоксид, чиито молекули светят ярко в милиметровия диапазон. Учените са видели "пясъчния часовник" на "Хъбъл", но във вътрешната част на мъглявината. Оказва се, че това е само част от картината – отвън имал облак от студен газ, почти сферичен по форма и подобен на привидение.