Отиде си театралният режисьор Димитър Гочев

Работещият от дълги години в Германия режисьор Димитър Гочев почина днес на 70-годишна възраст,

Носителят на множество театрални награди в България и чужбина си отиде в 5 часа тази сутрин след кратко и тежко боледуване в Берлин.

"Така европейският театър загуби един от своите най-значими артисти. Гочев стана известен преди всичко с работата си в театри в Берлин, Хамбург и Виена", пише на сайта си германското месечно списание "Тheater der Zeit". Изданието отбелязва, че през май тази година беше премиерата на неговата постановка "Цимент" по Хайнер Мюлер, която получи изключително добри отзиви от критиката.

Димитър Гочев e роден на 26 април 1943 г. в гр. Първомай. Завършил е театрознание в университета "Хумболт" в Берлин, а след това в продължение на няколко години е работил като асистент в берлински театри. Режисьорският му дебют в България е с постановката на "Когато гръм удари" на Пейо Яворов през 1972 г. До 1986 г. е работил в театрите на Плевен, Монтана, Русе, Враца, в театър "София" и Бургас. От 1986 г. живее и работи в Германия.

Многократно е бил победителите в майските "Берлински театрални срещи" През 1992 с "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг, през 2004 - с "Битката на негъра и кучетата", а през 2007 – с "Иванов". Заедно с актьора Самуел Финци през 2011 г. получават престижната театрална награда на Берлин заради епохалните според журито спектакли в "Битката на негъра и кучетата", "Иванов", "Перси" и "Палата номер 6" на сцените на "Фолксбюне" и "Дойчес театер Берлин".

През 2007 г. творецът е удостоен със Специалната награда за творческа чест и принос към българското и европейско театрално изкуство "Аскер".

"Театърът не е гробница, а жертвоприношение и първият, който се хвърля в тоя акт, е актьорът, а моята работа на режисьор е да крещя, да муча, да мълча отдолу," описва режисьорът работата си.

В друго интервю разказва, че първоначално записал ветеринарна медицина, каквото било желанието на баща му, но след посещение на едно представление в Източен Берлин нещата се променили.
"Когато моя берлинска позната ме заведе на "Мирът" по Аристофан в "Дойчес театър", постановка на Бено Бесон, нещо ме тресна по главата. Още от първите няколко мига ме грабна това, което ставаше на сцената. Вцепених се от възхищение. Цяла нощ обикалях около театъра. Изчаках сутринта да дойдат актьорите и режисьорът. Срещу мен вървеше Бено Бесон. Спрях го с думите: "Снощи гледах вашето представление. Ние двамата трябва да започнем да правим театър заедно", спомня си Гочев в интервю за сп. Homo Ludens през 2007 г.

"Има режисьори, които се радват на публиката, а Митко се мъчи по време на представление. Той се радва, когато репетира. Всъщност той е дете..", разказва режисьорът на филм за Гочев Иван Панталеев преди шест години.

През 2009 г. в Германия излезе книга, посветена на твореца, която го показа пред погледа на съратниците му. Актьорът Самуел Финци озаглави своята част "Петдесет и девет правила за общуването с Димитър Гочев". Ето и имената на някои от другите глави - "Гочев и колелото на историята", "Гочев – ветеринарят", "Балканите са живи", "В центъра са актьорите" и просто "Митко". Обобщаващото заглавие на сборника е "Мълчанието на театъра", припомня Дневник.