Сирийски бежанци искат децата им да ходят на училище и да учат български

„Има много деца. Излизаме на двора с братята ми и си играем с другите деца. Училището ми липсва. Сега трябваше да съм 7 клас, но никъде не ходя на училище”, разказва момичето, предава БТВ.

Не ходят на училище и петте деца на Азаби Дубай. 18-годишната й дъщеря не е учила и в Сирия през последните две години. „Не ходеше на училище, защото беше опасно. Арестуваха дори момичета. Имаше и изнасилвания”, спомня си майката.

Сега семейството прави планове да се събере в България. Причините да изберат страната ни са няколко - тук е спокойно, евтино, а хората са гостоприемни. Същото знаят за българите и Латифа и Низар, които бягат от Дамаск с петгодишните си близнаци.

Междувременно в лагера са подготвят за зимата - подменя се дограмата.

"Враждебна" е поредната спирка в България за 12-годишната Фатме Мурад. Минала е пеша границата със семейството си. Разказва, че първо ги настанили на едно място, после на друго, сега са тук.

Съпругът на Азаби първи напуска Сирия. „Един ден тръгна на работа и не се прибра. Разбрах, че е арестуван. Там са го измъчвали и са го били. Пуснаха го след около два месеца. Така и не разбрахме защо са го арестували, нямаше причина. Веднага след като го пуснаха, замина за Либия. Там работи и ни изпраща пари”, казва Азаби.

„В Сирия човешкият живот вече няма никаква стойност. Който иска да излезе на улицата, дори да отиде на работа, е подложен на опасност. Не знаеш откъде може да те застигне куршум. За нас там вече няма живот. За това решихме да напуснем Сирия и да дойдем в България”, казва Низар.

На границата освен сънародници са срещнали и други, които се опитват да я преминат нелегално. „Когато бяхме на границата, в нашата група имаше един алжирски младеж, който се представи пред полицаите и агенцията за бежанците за сириец. Обаче по диалекта и при разпита го хванаха, че не е сириец. Разпитваха го за имената на градовете в Сирия и други неща”, уточни мъжът.

В Дамаск Низар е работил като сладкар. Надява се, че и тук ще намери работа със занаята си. Латифа също е готова да работи, когато децата пораснат още малко и тръгнат на училище. Да ходят на училище искат и децата на Азаби, както и да учат български. Всички сирийци, с които се срещаме в бежанския център във Враждебна, казват, че условията вече са по-добри.

„Когато пристигнахме в това общежитие, ситуацията беше много зле. Нищо нямаше, защото тук не е за живеене. Постепенно вече идват даренията, карат ни храна, нещата се подобряват”, смята Азаби.

„Това, което ни направи най-силно впечатление, е народът, българите. Много хора идват в лагера и носят помощи, даряват различни неща, помагат ни. Най-много на тях благодарим, защото те преди държавата идваха и ни помагаха”, добавя Латифа.