Българската православна църква почита паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец

Роден е около 876 година в село Скрино, край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис /852-889 г./ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син - цар Петър.

Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места,

докато най-после се установил в Рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир - Рилския, който съществува вече 1000 години. Славата на отшелника постепенно се разпространила из цялата страна.

Българската православна църква почита днес паметта на Преподобния Иван /Йоан/ Рилски Чудотворец. Той е най-големият български светец, в чието лице народът ни вижда покровител и застъпник пред Бога.

До 25-годишната си възраст е бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Отначало Иван
постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Там той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги.

Преди смъртта си преподобният Иван останал в пълно уединение, съставил своето "завещание" и починал в самота на около 70-годишна възраст, на 18 август 946 година. Погребан бил в притвора на църквата в каменна гробница, която се е запазила до днес.

След неговата смърт учениците му пренесли с почести тленните му останки от Рилската обител в Средец. През 1183 година мощите са били пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец. През 1195 година цар Асен Първи тържествено пренесъл мощите на Св. Иван Рилски в Търново, където останали почти три столетия. През 1469 година реликвата е върната в Рилския манастир.