Мозъкът лекува разбитото сърце

И преди е имало данни, че душевната болка е сродна с физическата, но за първи път учените го доказват по нивото на реакция на мозъка и неговата неврохимия.

Приемаме изрази като „думите нараняват" само като метафора и убеждаваме децата, които са обиждани от съучениците си, просто да не им обръщат внимание. Но мозъка няма как да го убедиш - той оценява душевната болка като физическа и й отвръща с повишени нива на собствените вътрешни обезболяващи.

В мозъка съществуват няколко класа опиоидни рецептори и едни от тях - мю-рецепторите, се активират при усещане за болка: те използват опиоидите, изработвани в мозъка и потискат предаването на сигнала за болка през невроните. Същата тази система, както изясняват изследователи от Мичиганския университет, се активира, когато са ви обидили, отхвърлили, обърнали са ви гръб - изобщо, в случаи на емоционален стрес, свързан със социално отхвърляне, пише "Списание Осем".

В експеримента на Дейвид Сю и колегите му участвали 18 възрастни доброволци, на които показали няколкостотин чужди фотографии и измислени социални профили на хора от противоположния пол. Трябвало да изберат този или тази, които са им най-симпатични и с които биха желали да се запознаят. След това човекът бил подлаган на изследване с позитронно-емисионен томограф и му съобщавали, че нейния избраник или неговата избраница не са проявили съответстващ интерес. Тоест, учените разигравали сценария на неуспешен онлайн флирт. В момента, когато на човека било съобщавано за отказа, томографът фиксирал активация на мю-опиоидните рецептори. Най-силно този ефект бил забележим в онези зони на мозъка, които се смята, че първи реагират на физическата болка.

При това при хората, които според психологическия тест вече са имали повече социални неуспехи, вътрешните опиоиди - особено в амигдалата, изработвали още повече от успокояващите вещества. От друга страна, ако опиоидите „бликали" в само една от зоните на мозъчната кора, тези хора, когато са отхвърлени, не реагирали толкова емоционално и не изпадали в лошо настроение. Тоест: възможно е вътрешната устойчивост и безгрижието да са свързани и с особеностите на личната неврохимия.

Освен това учените изследвали какво ще стане, ако кажат на човека, че избраникът или избраницата му са отвърнали на интереса. В този случай в някои области на мозъка също имало изпускане на опиоиди, като вероятно става дума за двойствената роля на тези съединения: от една страна те са били спътници на удоволствието, а от друга - служели като аналгетици както срещу физическата, така и срещу емоционалната болка.

Вероятно подобно опиоидно обезболяване се отключва не само при разбито сърце, но и въобще при всякакви неуспехи в живота, каращи ни да страдаме. Затова е възможно в бъдеще изследването да е полезно за създаването на ефективно средство срещу депресията, тревогите и други емоционални разстройства, свързани с колебания в емоционалната сфера.