Вселенският патриарх критикува БПЦ

Безпрецедентно остри критики за пасивността на Българската православна църква е изразил Вселенският патриарх Вартоломей по време на визитата на Негово Светейшество Неофит в Истанбул миналия месец. Това става ясно от докладна записка на делегацията, внесена в Светия синод на БПЦ, информира в. Труд.

Вартоломей негодувал, че Българската патриаршия е единствената, която не дава и бави становища и не участва активно в диалога между православните и католиците. От 50 години не се свиква Велик събор на православната църква. Идеята на Вселенския патриарх, която се съгласува с Руския Кирил, е той да се събере в началото на 2014 г. Обсъжда се различните църкви да участват с равен брой представители. Вартоломей претендира той да председателства събора, а не да има колективен орган, както иска Московската патриаршия. Вселенският патриарх, който си съперничи с Руския, иска форумът да е в храма “Св. Ирина” в Истанбул (някога Константинопол, където се е провел Вторият вселенски събор). Според Вартоломей е крайно време православните да покажат на католиците, че не се нуждаят от централизирана папска власт като тях.

Домакините още нямали отговор от БПЦ за броя на темите, които ще бъдат разглеждани. От нашия синод отговорили, че решението на Св. синод е изпратено още през 2012 г., но ще го пуснат отново, щом не е получено. Идеята на Вселенската патриаршия е съборът да не взема решения с единодушие, а с обикновено мнозинство. От БПЦ се очаква ясна позиция не само за председателството на събора, темите за разискване и гласуването, но и за броя на представителите. По тях има разнобой между Вселенския патриарх и Москва и българската патриаршия предпочита да замълчи, за да не влиза в конфликт с Руската, коментираха богослови. “Вселенският патриарх моли за по-енергично действие" от страна на БПЦ на даване на отговори на запитвания, тъй като нито една православна църква освен Българската, не дава ясни отговори с огромно закъснение”, се казва в докладната. Вартоломей посочил също, че БПЦ прави лошо впечатление не само със слабото си присъствие в междуправославния диалог, но и с пълно отсъствие от междухристиянския и междурелигиозния диалог. Той е предупредил, че ако това продължава, занапред всеправославни решения ще се вземат без гласа на София.

Вселенският патриарх е настоял БПЦ да се включи и в богословския диалог с Римокатолическата църква, като изтъкнал, че единствено българите странят от него. С католиците общували дори грузинците, които са на най-крайни позиции. Отговорът на нашите старци на това настояване, е че Светият синод има решение да не участва в този диалог, “заради липсата на напредък в него от римокатолическа страна”. Но им посочват, че това не е вярно и много решения на католически синоди все повече ги доближават до православните. Точно Вартоломей има заслуга след дълго упорство БПЦ най-после през 2002 г. да склони да приеме папа Йоан-Павел Втори у нас. Пловдивският митрополит Николай и негови събратя обаче смятат католиците за еретици. Вартоломей напомня, че ХХI век налага задължението на Църквата тя да го облагороди, защото фанатизмът и войната, социалното неравенство и честите промени са етични проблеми и духовниците са призвани да търсят всички хора с добра воля. От докладната записка не става ясно каква позиция смята да заеме Светият синод. Главният секретар на Светия синод епископ Наум вчера изключваше телефона си.

Вселенският патриарх Вартоломей е поискал от дядо Неофит да разреши богослужения на гръцки език поне веднъж месечно там, където живеят етнически гърци, основно по Българското Южно Черноморие. Патриархът споделил, че бил силно огорчен, когато поставил този въпрос на покойния патриарх Максим и той му отговорил, че “няма нужда”. Вартоломей изтъква, че самият той е благословил редовно отслужвано богослужение на български или на църковнославянски език за българи, живеещи в диоцеза на Вселенската патриаршия. Той дава пример с островите Крит и Родос. Вартоломей бил подразнен и от вдигането на паметник на екзарх Антим I в Одрин без негово знание. За него било недопустимо “да съществува паметник на йерарх, който е разрушил каноничните връзки между двете църкви”.

Вместо да защитят паметта на архиерея, оглавил Българската екзархия след извоюването на независимост от гърците, нашите старци заявили, че и те не знаели за паметника му - бил поставен от Съюза на тракийските българи без тяхна благословия. Което е съмнително, при положение че Видинският митрополит Дометиан благослови инициативите за издигане на множество паметници на екзарха.
Вартоломей има още една странна молба - владиците да ходатайстват пред българската държава реликвите, взети от нашата армия през Втората световна война от днешните територии на Турция, да бъдат върнати в храмовете, от които са иззети. Според експерти това е нагло - турската държава не иска тези реликви, а си ги търси Вселенската патриаршия.