Съобщават за подслушване, ако чутото не става за доказателство

Хората, срещу които са използвани бръмбари или са следени, трябва да бъдат информирани, дори и да не са обвиняеми, и разследването срещу тях да не е стигнало до съд. Това становище на Върховната касационна прокуратура бе обявено в публикувания вчера отчет за дейноста през 2012 г., пише "24 часа".

“Заслужава подкрепа позицията, че е наложително допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) и развиване на механизъм за уведомяването на лица, спрямо които са прилагани те”, посочват прокурорите, изработили документа.

Подобни препоръки неведнъж са давани и от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по много от делата срещу страната ни.

От доклада се разбира, че законодателният проблем е тема на коментари в средите на магистратите. Специално внимание за съществуването му обърнали апелативните прокурори в Пловдив. В момента правото да научат, че са подслушвани или следени, имат само хора, които са привлечени като обвиняеми и са им предявени материалите по разследването.

Със задачата да уведомяват гражданите за използвани бръмбари, но само когато това е незаконно, е натоварена подкомисията за СРС към правната комисия в парламента, обръщат внимание прокурорите. Тя получава информация от органите, които искат използване на СРС - МВР, ДАНС, прокуратура, както и от съда, който дава разрешение, и от дирекцията, която подслушва и проследява.

Прокурорите обаче обръщат внимание, че подкомисията не е ангажирана да казва на всички засегнати хора. “Преди всичко подобна дейност, която изисква систематичност и интензитет, трудно може да бъде осъществена под формата на парламентарен контрол”, посочват прокурорите.

Според данните от доклада броят на делата, по които са използвани СРС през 2012 г., е 1125. Това са едва 6,9% от всички наблюдавани разследвания за тежки престъпления, които са били общо 16 192. През 2012 г. обвинителите са направили 2596 искания за СРС до съда, като бройката е намаляла спрямо 2011 г., когато са били 2936. От тях първоначални са 1919, а допълнителни за продължаване на срока – 677, сочи статистиката на прокуратурата.

Съдът е дал разрешения за 2574 СРС-та, което също е по-малко в сравнение с 2011 г., когато са били 2892 г., от които 1897 първоначални и 677 продължения. Едва 22 обаче са отхвърлени от съдиите, посочват прокурорите. Според данните им това е 0,8% от направените искания. В доклада се отбелязва, че в сравнение с 2011 г. исканията за използване на СРС намаляват с 11,6%.

1609 са хората, които са подслушвани през миналата година. В бройката влизат и тези обаче, за които съдът е дал разрешение през предишната 2011 г., но после е поискано удължаване на срока.

През 2012 г. по досъдебни производства прокурорите са направили искания за прилагането на различни оперативни способи в 6815 случая, от които уважените от съда са 6741, Най-масовият е подслушването - 2588, после наблюдение - 1970, проследяване – 1957. Способът „доверителна сделка” е използван едва в 19 случая, “контролирана доставка” – в 11случая, и “служител под прикритие” – в 18, като броят на тези способи леко намалява спрямо 2011 г.