Русия иска да си върне влиянието в Близкия изток

Ако Сирия, която разчита на руското ходатайство, се съгласи, споразумението временно ще реши един голям вътрешнополитически проблем за президента Барак Обама. Руският президент Владимир Путин ще спечели най-малко две големи награди.

Също толкова важно за Кремъл е, че руската намеса ще укрепи позицията на Путин като геополитически противовес на американското влияние.

Според Р. Никълъс Бърнс, преподавател по международни отношения във факултета по държавно управление на Харвардския университет, руският гамбит е част от дългосрочна стратегия.

"Една от постоянните цели на Путин през последното десетилетие е да ограничи силата и маневреността на САЩ", каза Бърнс, който е бивш посланик на САЩ в НАТО и Гърция и бивш помощник-държавен секретар по политическите въпроси.

Дори при увеличаващите се доказателства, че армията на Асад е извършила химическата атака на 21 август, Русия настоява, че виновни са бунтовниците.

При всяко положение той изглежда няма кой знае какъв избор.

САЩ "са в толкова неблагоприятна позиция, че в момента трябва да се държим много твърдо", заяви той. Путин обаче също е известен с крайната си непреклонност в световния процес на взаимни отстъпки, като почти винаги взема повече отколкото дава.

Споразумението на САЩ с Русия да се премахнат химическите оръжия на Сирия завлече администрацията на Обама в дълбоки води: отдавнашният стремеж на Кремъл да удари спирачката на американското влияние и отново да превърне Москва в решаващ играч в Близкия изток.

Рамката не решава по-големия проблем - слагане край на гражданската война, която опустошава Сирия от повече от две години. Нито пък взема предвид призивите на Обама за оставка на сирийския президент Башар Асад и замяната му с демократичен ред в страна, където такъв никога не е имало.

За Обама постигнатото в Женева споразумение ще подкрепи склонността му да намира отговори чрез дипломация вместо с военни средства. То би могло за известно време да разсее американците, които стават по-критични или поне скептични към външнополитическите му намерения, предвид шикалкавенето и промените в позицията на Белия дом по заплахите за въздушни удари срещу Сирия. Това бе заявеният отговор на Обама за наказване на Асад заради, според САЩ, неговата употреба на химически оръжия в нападение миналия месец, в което са загинали над 1400 души.

Путин, от друга страна, ще е направил големи стъпки при демонстрирането, че Русия трябва да играе критична роля в Близкия изток, нещо от което тя се отказа с разпадането на Съветския съюз преди повече от две десетилетия. Нещо повече, Путин на този етап осигури спокойствие на Асад.

В споразумението се предвиждат неуточнени санкции на ООН срещу Сирия ако Асад не го изпълни, но няма разрешение за военен удар. Това би поставило Обама в позиция на пренебрегване на решенията на световната организация ако реши да се върне на въздушните удари.

"Това бе блестящ тактически ход" за Русия, каза Джонатан Аделман, преподавател по международни изследвания в Денвърския университет. "Това ги прави спасители на Сирия и спасители на близкия си съюзник. То някак подчерта посланието, че на американците очевидно не може да се разчита", добави той.

"Не им се живее в свят, в който доминират САЩ. Ако има възможности да се ограничи, да се подреже силата на САЩ, да се тормозят и измъчват САЩ, те ще го направят", каза той. Асад и преди него баща му са главните арабски съюзници на Москва от десетилетия. Голяма част от въоръжението, което Сирия използва срещу антиправителствените бунтовници, идва от Русия.

До момента руснаците са използвали или са заплашвали да използват правото си на вето в Съвета за сигурност, за да блокират наказателни мерки на ООН срещу Асад. Въпреки че гражданската война в Сирия е взела над 100 000 жертви, а милиони сирийци станаха бежанци, Путин залага на това, че светът ще забележи контраста между неговата непоколебимост при подкрепата на изолираната Сирия и колебливостта на Обама при справянето с кризата.

Освен че на два пъти призова за сваляне на Асад, Обама заяви, че ако Асад използва химически оръжия, това ще пресече една "червена линия". Обама обеща да въоръжи сирийските бунтовници, но оръжията са малко и пристигат бавно. Той подготви американците за въздушни удари след химическата атака, прати държавния секретар Джон Кери да произнесе пламенна реч за нанасяне на удар по Асад, след това даде заден ход и поиска подкрепа от Конгреса. Засега не я получил.

Бунтовниците се чувстват изоставени и оставени на течението. За по-малко от седмица те смениха оптимистичните очаквания за повече оръжейни доставки и американски въздушни удари за отслабване на силите на Асад с реалността на новата роля на Русия, съюзник номер едно на Сирия, в дълъг процес за химическите оръжия заедно с Вашингтон, възприеман като бъдещ ментор на бунтовниците. По отношение на опозицията Обама и Путин изглежда споделят общо безпокойство.

Сирийското въстание започна като вътрешнополитически въпрос - тогава бунтовниците отчаяно се нуждаеха от военна помощ и се биеха срещу далеч по-многочислен противник. Недостигът на бойци бе запълнен от чуждестранни ислямистки екстремисти. Нито САЩ, нито Русия искат да видят стратегическа страна като Сирия да попадне под контрола на религиозни екстремисти.

Русия е особено обезпокоена заради дългата си южна граница с мюсюлмански държави, които едно време бяха съветски републики. Близо две десетилетия Москва се занимава с потушаването на ислямски бунт в Чечения, руска кавказка република недалеч от Сирия. САЩ се безпокоят от нарастването на териториите под контрола на ислямистки екстремисти и разклонения на Ал Каида. И Обама, и Путин ще са доволни, по различни причини, че са избегнали засега удар на САЩ над Сирия.

За Путин преговорите укрепват глобалната позиция на Москва и биха могли, с протакане или с успех, да съхранят критично важния й близкоизточен съюзник. За Обама успешно споразумение би го измъкнало от дълбока политическа дупка, която той сам си създаде като заяви готовност да нанесе удари, а след това даде заден ход в опит да сподели отговорността с Конгреса, който не искаше да има нищо общо с военна атака.

Сега обаче, ако споразумението не успее да лиши Асад от химическите му оръжия, Обама отново ще бъде изправен пред нуждата да реши дали да отстъпи или да действа, вероятно без подкрепа от Конгреса, американския народ и резолюция на ООН. Всички варианти биха отслабили позициите му за остатъка от втория му мандат. При все това поддръжниците му твърдят, че Обама е укрепил позицията си, с аргумента, че заплахата му да употреби сила е довела до преговорите в Женева между Кери и руския външен министър Сергей Лавров, които заедно обявиха споразумението.

"Смятам, че президентът Обама е абсолютно прав да извърви този дипломатически път с Путин и първоначално да се съгласи, че ще приемем предложението за дипломатическо решение. Той трябваше да го направи. Ако има шанс да се реши проблема по мирен път, трябва да го използваме. Мисля обаче, че това предложение може да съдържа много вътрешни трудности и противоречия", посочи Бърнс.