Пускат буквар в нета за деца на гурбетчии

14 500 български ученици ще чуят първия звънец зад граница. Толкова са децата на емигрантите ни, които по данни на просветното министерство учат в неделните ни школа по света. В момента "Аз съм българче" звучи в 181 неделни школа, както и в двете ни държавни школа в Прага и Братислава.

Емигрантите ни, които живеят навън, предпочитат да запишат децата си в тамошните училища, за да се интегрират и да учат езика. Тъй като обаче държат малчуганите да запазят връзка с родината, те обикновено ги записват на съботно или неделно училище, разказа Лазар Додев, експерт от образователното министерство. Най-много наши школа има в Испания, където е и една от най-големите български общности - около 40. Много са и школата в САЩ, а тази година за първи път български език ще звучи и за нашенчетата в Египет, Финландия и Обединените арабски емирства.

Големият проблем обаче е в това, че няма как неделното обучение да обхване всички наши деца зад граница, признават от МОН. Семейства, които емигрират в по-малки населени места, където няма голяма българска общност, са лишени от възможността малчуганите им да учат нашенското четмо и писмо. Такъв проблем имат например много нашенци в САЩ, които са разпръснати във вътрешността на страната и нямат контакти с големите ни общности. Просветното министерство обаче вече има решение как да даде шанс и на тези деца да станат част от българското образование. За целта ще бъде дадена възможност за дистанционно обучение на тези ученици. Те ще могат да вземат цели учебни предмети по интернет, като на финала получават и съответните документи за завършен клас или етап. Тази промяна ще бъде въведена или с новия образователен закон, или с изменения в сега действащия документ, казаха от просветното ведомство. Вече расте броят на децата, които желаят да се обучават в самостоятелна или дистанционна форма, казаха от МОН.

В момента в българските училища зад граница се учи по специално адаптирани учебни програми за децата на емигрантите. Те са само по български език и литература, както и по родна история и география. Просветното министерство одобрява програмите, по които учат малчуганите ни навън, както и учебниците по тях. Помагала и учебници също се закупуват от МОН. Останалите предмети хлапетата усвояват в редовното си училище и на съответния език. Най-много българчета посещават неделните ни школа между първи и четвърти клас. Очевидно тогава родителите най-много държат детето да усвои кирилицата и да научи знакови неща като "Аз съм българче", за да не губи връзката с родината. Най-малко са гимназистите.

Големият проблем на министерството в момента обаче е, че няма данни колко българчета се намират зад граница извън тези 15 000 деца. Не е ясно дали всички наши гурбетчии, излезли навън с децата си, ги записват да учат там. Затова неотдавна просветният министър Анелия Клисарова поиска да бъде направена специална информационна система, която да следи движението на децата.