За две години Главно мюфтийство е завело 52 дела за вакъфски имоти

Те уточниха, че голяма част от имотите на изповеданието са одържавени по време на комунистическия режим, както и преди това, а също по време на прехода. Спорните имоти в момента са собственост на държавата, или на съответната община.

От 2011 г. до края на миналата година Главно мюфтийство е завело 52 дела за 83 вакъфски имоти, от които 13 джамии. Това съобщиха заместник-главният мюфтия на България Ведат Ахмед и главният секретар на мюфтийството Ахмед Ахмедов, предаде БТА.

Сред тях са джамията "Ибрахим паша" в Разград, Ески джами /Старата джамия / в Стара Загора, превърната в музей на религиите, джамията във Враца, сега преустроена като екоцентър, Кърмъзъ джами /Червената джамия/ в центъра на Карлово, която в момента не функционира, джамията в Кърджали /сега Исторически музей/, както и джамии в Кюстендил, в Гоце Делчев, в Самоков и др.

До момента всички заведени дела са на фаза обмен на документация, обясни Ахмед Ахмедов. По повод имотите в Кюстендил той уточни, че там претенциите са за три вакъфски имота - джамията "Ахмед бей", превърната в Етнографски музей, нефункциониращата джамия "Фатих Мехмед паша", и нашумелият теренн на несъществуваща вече джамия, в който според твърдения в медиите, попадал паметника на Ильо войвода. Паметникът не попада в този парцел, а е доста отстрани, а подобни твърдения са спекулация и целят ескалиране на етническо напрежение за извличане на дивиденти от крайни националистически партии, коментираха от Главно мюфтийство.

В страната към момента има 1 550 джамии и месджиди /малки молитвени домове/, като около 200 от тях не функционират поради липса на имам, на мюсюлманска общност, поради проблем със собствеността или поради невъзможност да се експлоатират /поради нужда от ремонт/.

Действащите джамии са около 1 300, колкото са и имамите в страната. От тях 600 работят изцяло на доброволни начала, без възнаграждения. Стремежът на Главно мюфтийство е да намери средства, за да изплаща заплати и осигуровки и на тях, посочи Ахмедов. Той уточни, че имамите получават заплати, основно чрез дарения на мюсюлманската общност. Основното дарение е "имам хаккъ", определено от мюсюлманската общност в съответното населено място, което до известна степен формира и заплатата им. Осигуровките върху тези суми се изплащат от Главно мюфтийство, уточни заместник-главният мюфтия.

Запитани за ремонта на столичната джамия "Баня баши", който започна преди повече от година, от Главно мюфтийство коментираха, че все още няма сериозно развитие. От изповеданието припомниха, че за да започне ремонтът известно време са изчаквани разрешения и изготвяне на експертизи. Храмът пострада след земетресението в Перник през май 2012 г., а впоследствие и строителството на столичното метро в непосредствена близост до джамията нанесе допълнителни щети. Предприети са козметични ремонтни дейности, но след установяването на по-сериозни щети, се налага изготвяне на експертиза от архитекти и инженери, за укрепване на основите на сградата.

В края на юли беше поставено ново скеле за укрепване на джамията, бяха извършени и дренажни дейности и отводняване на основите, отбеляза Ахмедов. Той уточни, че ремонтът ще започне първо от преддверието на храма, където щетите са най-големи. След това ще се ремонтира купола на храма, където изцяло ще бъде подменено оловното покритие и ще се премине към укрепване на стените.

Капацитетът на джамията е до 700 души, а с разположеното вътре скеле от началото на ремонта, достъпът е допълнително ограничен. Това затруднява богослуженията и особено петъчните молитви и при големи мюсюлмански празници вярващите са принудени да се молят навън.

Проектът за ремонта на "Баня баши" е възложен от Дирекцията по вероизповеданията в Турция и ще бъде изпълнен със съдействието на Турската международна агенция за сътрудничество и координация /ТIKA/, която подпомага съхраняването на мюсюлманското културно наследство по целия свят, съобщиха от Главно мюфтийство.