Църквата поиска и културни паметници от държавата

Светият синод посрещна с “духовна радост” законопроекта на депутати от БСП, ДПС и “Атака”, с който искат да върнат на вероизповеданията храмове, манастири и джамии, за които няма нотариален акт, пише Труд

“Радостта ни е двойна за това, че именно църквата и духовността можаха да съберат в единомислие народни представители от различни политически сили”, се казва в обръщение на синодалите. Те са доволни, че идеята се отнася не само за БПЦ, но и за другите вероизповедания.

По повод очакваното недоволство, че Църквата ще се сдобие с имоти, които никога не е притежавала и стопанисвала, от Синода вадят следния аргумент: “Според дълбокото и естествено разбиране на всеки български гражданин те са на християнската общност, на православната църква. Според светския закон, щом нямат нотариален акт, те са ничии.” И дават пример с патриаршеската катедрала “Св. Ал. Невски”. В обръщението се развива тезата, че храмовете са свещени сгради, те са осветени и благословени и затова не могат да се използват за нищо друго освен за богослужение. Още с появата на проектозакона учени от БАН, културолози и музейни работници реагираха, че Църквата се опитва да отнеме имоти, за да печели от туризма, но няма капацитет да ги опазва. Експерти настояват имотите - публична и държавна собственост, музеите, археологическите резервати и техните филиали, да не подлежат на връщане. Депутатите обещават да коригират закона така, че храмове - паметници на културата, като Боянската църква и Археологическия музей, да си останат държавни.

Синодът обаче изтъква, че благодарение на това, че са били храмове, част от молитвените домове днес представляват културни ценности и си ги искат. “Преди държавата да реши да ги пази, ние сме ги запазили”, напомнят от Синода и твърдят, че винаги са се съобразявали с държавните изисквания спрямо обекти, паметници на културата.

Едно връщане леко назад в най-новата история обаче показва, че това не е съвсем така. Стените на Бачковския манастир например бяха изрисувани в стил “турска баня”, а в двора бе монтиран кичозен шадраван без съгласуване с Института за паметниците на културата. От години изкуствоведи отбиват опитите да бъде осветена мемориалната постройка с форма на църква на Царевец, за да се ползва за служби.