Психопатка търси лекар, който да я обездвижи от кръста надолу (видео)

а си прикован към инвалидната количка би било ад за всеки, но не й за Клои Джеингс-Уайт. 58-годишната здрава жена копнее да бъде болна от параплегия. Тя дори иска да се подложи на напълно ненужна операция на гръбнака, която да обездвижи краката й. Дори самата Клои не разбирала своето странно желание допреди пет години. Тогава тя била диагностицирана с разстройство на целостта на личността на тялото. Това е много рядко психическо заболяване. Разстройството кара страдащите от него да искат да бъдат инвалиди.

У дома Клои използва инвалидна количка, въпреки, че спокойно може да ходи. Но това не й е достатъчно. Говорейки в интервю за в. „Сън“, Клои казва: „Мечтата ми е да намеря хирург, който да ми оперира гръбнака и да обездвижи краката ми“. През 2010 г. тя намира чуждестранен лекар, който е готов да прекъсне нервите в седалището и бедрата й, но той поискал за операцията близо 20 000 долара, с които Клои не разполагала. „Никога няма да мога да си го позволя, но знам, че няма да съжалявам изобщо, ако го направя. Не знам защо хората ме мислят за луда. Това е същото, когато транссексуален мъж си реже пениса. Той го губи завинаги, но е убеден, че това е правилното нещо“, обяснява жената.

Клои си е купила инвалидна количка по интернет, която използва в ежедневието си. „Когато седнах за първи път в количката, почувствах, че всичко си пасва на мястото. Все едно, че ми бе писано. Нещо в мозъка ми ми казва, че краката ми не трябва да работят. Просто е грешно да ги чувствам“, продължава разказа си психично болната.

Родената в Лондон Клои за първи път разбира, че не е като другите деца, още когато е на 4 годинки. Тя е била на гости на леля си Оливия, която в миналото претърпяла инцидент с колело, заради който трябва да използва шини за крака, за да може да ходи. „И аз исках такива. Чудех се защо съм родена така, че да не се нуждая от тях. Чувствах, че нещо не ми е наред, защото нямах такива скоби“, спомня си тя.

Малкото момиче не споделило странното си желание, но когато Клои навършила девет тя решила да направи нещо по въпроса. Първо отказала да се ваксинира в училище срещу детски паралич. „Имаше епидемия и на някои деца започнаха да ходят с шини и патерици. Мечтаех си и аз да стана като тях, но желанието ми не се изпълни“, спомня си тя.

После Клоу се метнала с колелото си умишлено от сцена и паднала на врата си. От падането тя се отървала само със синини, но се изплашила от това, което е направила. Тя не е искала да умира или да наранява нещо друго, освен краката си. „Беше глупостта на едно деветгодишно момиче. Можех да си счупя врата и да умра“, казва тя. Въпреки това, обаче, Клои продължава да танцува с опасностите и да рискува здравето си с екстремни спортове. Между 12 и 16 години тя успява да си счупи пет кости. „Чувствах се щастлива, когато рискувах краката си“, обяснява жената.

Междувременно Клои упорито пази в тайна желанието си да се самонарани. Стигнало се до там, че тя е живеела в неин измислен свят, в който се преструвала на инвалид, докато е била сама у дома. „Превързвах си краката и си майсторях шини от еднометрови линии. Знаех, че поведението ми е странно, и че другите не се държат така, но по този начин се чувствах най-близо до състоянието, в което трябваше да бъда“, разказва жената.

Така Клои живее до 22-годишна възраст, когато признава за първи път всичко на първото си сериозно гажде Иън. „Заживяхме заедно. Той бе душица и аз реших да му призная всичко. Той ме попита защо го правя, а аз му казах, че така ми харесва. Той само констатира, че съм странна. Знаеше, че не съм като другите хора“, спомня си тя.

18 месеца по-късно двамата късат, когато Клои се мести в Калифорния, за да работи в Университета в Станфорд. През 1991 година тя се мести в Юта, където се отдава на екстремното скиорство с надеждата да си потроши краката. „Беше перфектно. Понякога падах умишлено, но урокът от скока от сцената ме караше да не прекалявам“, добавя тя. През юни 2006 година бисексуалната Клои се запознава с бъдещата си съпруга Даниел, която в момента е на 44 години. „Веднага се влюбихме. На втората ни среща, аз й предложих брак и тя каза да, но не й казах за краката“, спомня си Клои.

Месец преди сватбата им, през декември 2006 година, по време на ски Клои успява да си нарани гърба. Това било и перфектното й извинение да си купи шини за краката. „Нямах нужда от тях, но реших да ги използвам. Вече нямаше да имам нужда от тези, които сама си майсторих“, казва тя. Когато шините най-накрая пристигнали, Даниел била шокирана и Клои й признала всичко.