"Афис": Емиграцията ни - вълничка на повърхността на британския трудов пазар

Всъщност прогнозата на агенцията е, че не през януари догодина, а през следващите от три до шест години и не 400 000, а 193 000 българи вероятно ще емигрират за дълго време към други страни от ЕС. В данните на "Афис" няма прогноза за конкретните страни.

Публикувани са данни за предпочитанията на потенциалните емигранти, но в тях Великобритания е на второ място с 34%, далеч по-назад от първата страна в списъка - Германия (43,4%). Това е естествено, тъй като икономиката на Германия е далеч по-голяма.

Твърди се също така: "Експлозивно ново изследване в борещата се за оцеляване страна показва, че почти 1 от всеки пет – 17% - от хората на възраст между 15 и 55 години са готови да опаковат куфарите".

Такива данни в доклада от изследването няма никъде.

Данните на британския таблоид "Сън" за емигрантския потенциал на България не отговарят на резултатите от проучването на социологическата агенция "Афис". Това съобщиха от агенцията във връзка с публикувана в изданието информация за изследването.

Британският таблоид "Сън" публикува информация за нашето изследване за емигрантския потенциал на България, в която се твърдят няколко неща: "Около 400 000 българи възнамеряват да се преместят на Запад след шест месеца, когато паднат забраните - и Великобритания е на върха на техния списък".

Всъщност в доклада на изследването изрично е посочено, че "тези 17% са горна граница на емигрантския потенциал, който би могъл да се реализира в близките три - четири години". И също, че "Тази оценка се прави, абстрахирайки се от промени в икономическата и политическа обстановка в страната". Т.е. 17% е абсолютен връх, който би могъл да стане реалност само при екстремална обстановка, например едновременно икономическа катастрофа в България и икономически бум в най-многолюдните европейски страни. Засега обаче България има по-бърз растеж от Великобритания.

Твърди се също, че: "По-рано Испания, Гърция и Италия са били предпочитани от българите, поради сходството на езиците". Не бихме могли да твърдим такова нещо. Българският език е от славянската езикова група и е толкова сходен или различен от тези от германската група, към които принадлежи английският, колкото и към романската група (испански, италиански, португалски, румънски и др.), се посочва в съобщението.

Освен това: "Но много повече хора сега говорят английски, което прави Британия предпочитана напоследък от 22,5 процента от българските мигранти, установи изследването на социолозите от "Афис", поръчано от Европейския парламент. Само Германия е малко по-популярна с числото 22,9%".

"Ако същият процент се повтори от януари, 80 000 българи ще пристигнат тук". Не е ясно за кой процент става дума. В доклада такова нещо няма. Данните, с които разполагаме, не позволяват да се прави обоснована прогноза конкретно за емиграцията към всяка отделна страна от ЕС, а само общо към ЕС. Но ако използваме публикуваните проценти така смело, като в. "Сън", ще стигнем до съвсем различни изводи от тези, които е направил вестникът. Ако данните за предпочитани дестинации се приведат към 100% (сега те надхвърлят 100%, защото са посочвани до три страни), то предпочелите Великобритания са 20%. А 20% от 193 хиляди са 38 хиляди. Разпределени между 3 и 6 години това прави между 6,4 и 12,9 хиляди души на годината. Спрямо 29 760 000 работни места във Великобритания към месец юни 2013, това прави между 2 и 4 души на 10 000 работещи. Това е почти незабележимо количество. Затова ако следваме логиката на в. "Сън", българската емиграция няма да произведе дори вълничка на повърхността на британския трудов пазар.