Франция и Германия ни смъмриха заради олигархията

Германия и Франция, както всички свои европейски партньори, наблюдават с изключително внимание настоящата криза в България, втората за по-малко от шест месеца: криза на доверие в начина на управление на страната, както показват протестите.

Отказ от олигархичния модел. Ясно е вече, че българското общество изисква настойчиво неговият политически, административен, съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес. Очевидно е, че то се притеснява от проникването на частни интереси в публичната сфера.

Необходимостта да се назначават на публични длъжности безспорни личности – компетентни, които поставят общественото благо над личните си цели и са в състояние да устояват на натиск – е очевиден факт в демократичните страни. Това предполага прозрачни и обмислени процедури. В България, както и в другите страни, това безспорно е от първостепенно значение за всички инстанции, които отговарят за борбата с организираната престъпност и корупцията, за гарантирането на вътрешната сигурност, за контрола на търговския обмен, за осигуряването на енергийните потребности на страната в стремеж към независимост. Във всички тези области непрозрачните назначения могат единствено да бъдат в полза на корупцията и организираната престъпност.

Демокрацията не може без плурализъм на медиите. Все повече български граждани и европейските партньори на България се притесняват от нарастващата концентрация на собствеността на печатните и електронни медии при непрозрачни условия и при произтичащите от това рискове за свободата на словото. Плурализмът на медиите предполага и ефективна нормативна база за борба с концентрациите, за прилагането на която да следят ефективно компетентните институции.

Принадлежността към Европейския съюз е цивилизован избор. Олигархичният модел не е съвместим с него нито в България, нито другаде: той може да доведе единствено до образуването на “държава в държавата”. Настоящата криза на доверие не трябва да води до поддаване на песимистични виждания за бъдещето на България. Обратно, тя отразява твърдата воля на българите да видят, че управлението на страната е в услуга на обществения интерес.

Чудесна новина е, че гражданското общество е в подем със своя граждански дух, привързаност към демокрацията и отказ да се поддаде на провокациите, със своята загриженост за бъдещето. Уважение буди начинът, по който българската полиция гарантира през последните седмици мирната изява на това гражданско общество. Всъщност то заслужава да бъде чуто: едно активно, силно, модерно гражданско общество, което вярва в своята страна и се пита какво може да направи за нея, е всъщност основен стълб на всяка демокрация в света, така както и на бъдещето на България.

Изправени пред настоящите предизвикателства, именно основните институции и политически сили са тези, които трябва заедно да намерят всички пътища за постигане на напредък, като отчитат исканията на обществото.

Държим да приветстваме решителността на президента Плевнелиев да запази неразривната свързаност на България с европейските ценности и правовата държава и да настоява за прозрачност, за морал и етика. Ролята на гарант на институциите и на единството на нацията, която изпълнява държавният глава, е от първостепенно значение при настоящите обстоятелства и заслужава уважение.

Парламентът е естественото място за водене на политически дебат. И този дебат предполага всички избрани политически партии да участват в него. За сметка на това проявата на екстремизъм и изпълнените с нетърпимост и ксенофобия изказвания, призивите към расова, етническа или религиозна омраза и към насилие, провокациите и нарушенията на обществения ред са недопустими, особено в рамките на държава-членка на Европейския съюз; и е очевидно, че в една правова държава те трябва да бъдат санкционирани от момента, в който са в разрез със закона.