Стара Загора настига София по доходи след 160 г.

Софиянци са с най-високи и с най-бързо растящи доходи в България и нито една област няма шансове да ги догони в обозримото бъдеще. Кризата е задълбочила неравенствата между регионите, като единствено Стара Загора хипотетично може да настигне столицата, при това след около век и половина.

Това разкрива проучване на Института за пазарна икономика, което обхваща 10-годишен период. ИПИ изследва какво се е случило през този период с паричните доходи на гражданите - заплати, хонорари, пенсии, социални обезщетения и помощи, наеми, ренти, приходи от продажби и остойностени натурални приходи.

През 2001-2011 г. в България доходите са се покачвали с 9.06% средногодишно. Това увеличение се дължи най-вече на годините, в които страната ни бе сред световните отличници по привлечени инвестиции - за жалост основно в застрояване и търговия с недвижими имоти. В 5 области положението се е подобрило доста над средното през последните 10 години и това са Ст. Загора, столицата, Пловдив, Перник и В. Търново. А петте най-изоставащи области са Пазарджик, Видин, Силистра, Враца и Габрово, където парите в домакинствата са се увеличавали с едва 5.25-6.4% средно за година - или с двойно по-ниска скорост от тази в областите отличници.

Всъщност национален шампион по скок на доходи през изследвания период е Стара Загора, която изпреварва дори София по този показател, но въпреки това средногодишният доход на старозагореца през 2011 г. е с почти 25% по-нисък от този на столичанина. Пропастта между богатата столица и останалите по-бедни области е огромна и изводът на ИПИ е, че ако се запазят досегашните темпове, аритметично единствено Стара Загора би могла да настигне София, и то някъде към 2174 г.

Интересна е и връзката между увеличението на работните заплати и пазара на труда през последната година, изследвана от ИПИ. Събраните статистически данни очертават ясна картина за 2012 г. - там, където заплатите растат по-незначително, безработицата спада. Точно такъв е случаят с Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Смолян и Хасково. И обратно - там, където заплатите се увеличават с по-бързо темпо от средното за страната, безработните се множат. Така е станало през миналата година в Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Силистра, София (столица), Стара Загора и Търговище.

Само в две области безработицата е намаляла успоредно с по-динамично покачване на доходите - Софийска и Шуменска. Там темпът на нарастване на заплатите изпреварва средния за страната, без това да окаже негативно влияние върху пазара на труда.

Има и една голяма група области, в които са налице едновременно две лоши тенденции - движението на заплатите изостават от средната скорост за страната, а безработицата неумолимо върви нагоре. Това са Благоевград, Варна, В. Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол. "Комбинацията от нисък ръст на заплатите и продължаващ ръст на безработицата говори за липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области", коментират експертите от ИПИ.

Те проследяват и какво се случва със заетостта, тъй като тя показва какъв дял от работоспособното население има работа. Сам по себе си спадът на безработицата в някои области, ако не е придружен с покачваща се заетост, не показва действително възстановяване на пазара на труда, припомнят икономистите. През 2012 г. най-много работни места - почти 4000, са били създадени в Бургас. Морската област е една от тези, в които заплатите вървят нагоре с по-бавно темпо. Другите отличници са Добрич и Смолян, където заетите са се увеличили със съответно 3300 и 2900 души. В Кюстендил обаче работните места са се стопили с 1700.

Най-тревожна е ситуацията в Сливен, където, въпреки че заплатите растат едва-едва, работните места оредяват и безработицата расте. Икономистите обясняват натрупването на лошите тенденции с това, че фирмите не могат да издържат на административно налагания ръст на трудовите възнаграждения. Това личи най-вече в области, където и бездруго доходите са доста ниски и в повече предприятия заплатите са близки до минималната.

Изследването потвърждава извода, за който работодателските организации отдавна говорят - има по-бедни области, за които вдигането на минималната работна заплата е унищожително за бизнеса и особено за по-малките фирми, които едва кретат и трудно плащат на работниците си. Въпреки това в спешните мерки на кабинета "Орешарски" се предвижда евентуално налагане на пореден скок на минималната заплата - от 310 на 340 лева, от 1 октомври. В същото време самият премиер призна, че това намалява конкурентоспособността и жизнеността на предприятията. Споровете за минималното трудово възнаграждения възкресяват идеята за диференцирани нива по области, тъй като е ясно, че Ямбол и Силистра примерно не могат да се мерят по равнище на доходите със столицата.