От 13 дни медиите – електронни и печатни, ни заливат с информация за протестиращите. Къде са се събрали, какви плакати са написали, каква сценка са изиграли, колко кучета и колички има на протеста, какви са маршрутите, коя част на София е затворена? Почти не остана протестиращ, който да е бил вече на екран или в студио в БНТ, БТВ, Нова, ТВ 7, Канал 3 и коя ли не телевизия. Може би голяма част от протестиращите са недоволни от липсата на представителност. Факт е, че около 50% от имащите право на глас действително нямат представители в парламента, същото се отнася и за софиянци. Но това не е поради липса на възможност да изразиш своя вот и гражданска позиция. От 23 години в правото да избираш и да си избиран сме свободни. Това, че не си отишъл да гласуваш, независимо каква е причината, е твой личен избор. Никой не трябва да се сърди защо резултатите от изборите са такива и защо в момента ни управляват БСП, ДПС и Атака. Така са устроени всички демократични държави в света, каквато е и нашата. Малцинството е длъжно и трябва да се подчини на мнозинството. В миналото останаха Октомврийската революция, Деветосептемврийският преврат, когато малка група хора наложи диктата си на цели държави, общества и поколения. Такова нещо е недопустимо да се случва. Гласът на протеста се чу – Пеевски не е шеф на ДАНС, министър, за който излезе нещо е отстранен, ще отстранят и областни управители. При всяко грешно и подозрително решение обществото явно ще реагира незабавно като коректив. И изходът на управляващите и на властимащите, от тук нататък без значение кои са, е един – да се съобразят. А, че така ще се случват нещата е напълно ясно.