Водата в Шумен е негодна за пиене

Водата в Шумен е негодна за пиене, сигнализираха местни жители.

Разследване на TV7 установи, че в местното ВиК-дружество основен акционер е Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Чрез управителя на дружеството държавата предлага една цена за кубик питейна вода. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) я приема, но на практика не контролира качеството на услугата.

Оказва се, че разлика във водата за питейни и поливни нужни всъщност няма. И в двата случая източникът е един и същ – язовир Тича. Още по-абсурдното е, че водата в него е собственост на Басейнова дирекция-Варна, тоест държавна. Съоръжението е част от "Напоителни системи", които са го взели под наем от Министерство на земеделието и храните. А тръбите, с които водата стига до чешмите на хората, са притежание на местното ВиК-дружество. Последното е търговско предприятие, в което регионалното министерство има 51% дял, а десетината общини в региона държат миноритарен брой акции.

И докато различните държавни институции се карат кой да поеме отговорността за некачествената вода в Шумен, 200 хил. души в областта плащат едни от най-високите сметки за кубик от течното злато. По данни на ДКЕВР от края на февруари тази година по цена на кубик вода местното ВиК се нарежда на шесто място в Североизточна България. Най-много плащат в Исперих – почти по 2,30 лв. за кубик, в Търговище цената пада до 2,16 лв., следват ги Добрич с 2 лв., Разград – 1,98 лв., Силистра - почти 1,90 лв. и Шумен с 1,77 лв. за кубик питейна вода.

За да са сигурни, че консумираната от тях вода е годна за пиене, шуменци искат край Тича да бъде изградена санитарно-охраняема зона. А от Напоителни системи предлагат освен стената на водоема да придобият и собствеността на тръбите. Така спокойно ще могат да контролират кой и защо влиза в района на язовира. За това, че хора и животни пият една и съща вода, потвърждават и местните пастири.

Дали водата ще идва до чешмите им чрез изпомпване или каптаж, не е въпрос, който интересува шуменци. Те искат едно - чиста вода. А отговорността за контрола върху качеството е на ДКЕВР. На практика се оказва, че ВиК-дружеството, чийто мажоритарен собственик е регионалното министерство, предлага висока цена, въпреки лошите качества на водата. Водният регулатор я одобрява, без да провери дали тя действително отговаря на истината.

Конфликтът на интереси е явен - държавата сама предлага и одобрява колко да струва кубик вода. Докато ДКЕВР одобрява без коментар цени, предложени й от местните монополи, Шумен няма да изгради и пречиствателна станция. Проект, който трета година трупа прах в чиновническите чекмеджета. А дотогава хора и животни ще пият все същата вода от язовир Тича, по документи предназначен само за поливане.