Земни кораби - радикално устойчиво строителство

"Ние сме измислили боклука. В природата, при растенията и животните няма такова нещо като боклук или отпадък. И сега пак ние трябва да намерим изход", смята архитект Рейнолдс, цитиран от БНТ.

"Те са напълно устойчиви и семейство от четирима души може да живее в тях, без да плаща никакви режийни разходи", коментира Майкъл Рейнолдс.

"Това не са къщи в общоприетия смисъл. Те са нещо като машини, кораби. Те са визия за бъдещето", допълни създателят им.

Какво ще стане, ако добре познатите тухли, цимент, железобетон и дограма бъдат заменени от стари автомобилни гуми, пръст, инертни материали, пластмасови бутилки и буркани? Това е въпрос, който Майкъл Рейнолдс си задава още като студент по архитектура преди четири десетилетия. Завършва и започва да експериментира в Ню Мексико. Целта му е да превъзмогне разочарованието от съвременните формули на строителството, които създават много отпадъци и не могат да се справят с тях.

Майкъл се стреми да вгради устойчивите принципи в къщи, които да са енергийно независими, да разполагат със собствени системи за пречистване на водата и да използват естествените въздушни течения за затопляне и охлаждане. Така през 70-те в Таос, Ню Мексико, се ражда терминът "радикално устойчиво строителство". Този вид строителство превръща гумите с трамбована почва в солидни основи, кутийките от бира и кирпича - в стени, и дъната на стъклени бутилки в светещи прегради. Рейнолдс нарича своите сгради "Земни кораби" и години наред ги усъвършенства.

Като всички напредничави творения, и това изпреварва времето си. Защото къщи, които се топлят само от въздуха и земята, генерират енергия от слънцето и вятъра за електрическите уреди и дори произвеждат плодове и зеленчуци във вътрешните стаи, изискват различно мислене и поддръжка.

През 90-та година лицензът за строителство на Рейнолдс е отнет заради опасения, че радикалните му методи не са достатъчно надеждни. Само че архитектът продължава да пише книги, да подобрява системите за използване на дъждовна вода и да адаптира моделите си към различните климатични зони по света. Бъдещето за неговите земни кораби, изглежда, настъпва. Преди седем години лицензът му е подновен, а устойчивият му модел започва да се прилага в Европа, Африка и Южна Америка. Вече не говорим само за удобства, обича да напомня радикалният строител. Говорим за оцеляване.