Близо 15 млрд. лева е общият размер на дълговете на фирми и граждани, дадени за събиране от колекторски фирми и съдия-изпълнители. Данните са към края на 2012 г., съобщава "Стандарт". Скокът само за година е драстичен - през 2010 г. бирниците са търсили 2,5 млрд. лева.
Към момента събраните задължения са едва 1,1 млрд. лева. Хората основно дължат пари на мобилните оператори, топлофикационните и електроразпределителните дружества, както и на банките. Бизнесът е в капана на междуфирмена задлъжнялост, а повечето от компаниите са едновременно и кредитори, и длъжници. За да се издължат, те се обръщат към нови кредитори за нови суми и така затъват още повече. Близо 215 000 са образуваните дела срещу длъжници само при частните съдебни изпълнители. От тях около 55 000 са приключили, но тенденцията и през настоящата година е броят им да нараства.
Растежът на задълженията се оказва златна мина за колекторските фирми - не само нашите, но и от чужди държави. Цената на един пакет от несъбрани вземания може да се продаде за 10-12% от стойността му. Например, ако банка реши да изтъргува просрочени заеми на стойност 20 млн. лева, колекторската фирма, която иска да купи дълговете и да ги управлява, ще трябва да плати само 20 хил. лева. Това разказва за "Стандарт" Борислав Минев, управител на фирмата за събиране на вземания "Кредитинс". Заемът става изискуем, когато не се погасява повече от 90 дни. Ако е обезпечен с някакъв залог, например ипотека, банките предпочитат да усвоят обезпечението. "Необезпечените вземания, основно потребителски кредити, са по-удобни за продажба. Когато имаме потребителски кредит за 2 хил. лева например, по него са плащани лихви. Когато банката направи заема изискуем, изчислява колко лихва е платена и дали покрива по-голямата част от главницата по кредита. Така преценява на каква цена да го продаде", обясни Минев. В някои случаи сумата може да стигне и до 50% от стойността, обясняват банкери.
Продажбата на пакет от несъбрани вземания е доста печелившо начинание - както за банките, така и за колекторските компании. Трезорите имат възможността да си покрият главницата, а колекторите - да съберат вземания, надвишаваща неколкократно платената сума.
Цената на пакетите несъбрани вземания варира между 5 и 15% от стойността им, посочват от "Агенция за събиране на вземания" (АСВ). Цената зависи от много фактори, като например за какви дългове става дума - ток, телефон, бърз заем и т.н. Колекторските фирми могат да бъдат наети и само да съберат дадени вземания, като в замяна получават комисиона между 3 и 30% от дълговете. "Този пазар има голям потенциал", категоричен е Борислав Минев от "Кредитинс". Това се потвърждава и на практика, тъй като съвсем скоро фондът Emerging Europe Accession Fund, управляван от Axxess Capital, придоби мажоритарен пакет в компанията за събиране на вземания "Фронтекс" и обяви големи амбиции за развитието си на родния пазар. Основните инвеститори в този фонд са Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), Европейският инвестиционен Фонд (EIF), Черноморската банка за търговия и развитие и други.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)