Къде е българското злато?

Голямото преселение на българските кюлчета започва през 2002 г. Тогавашното ръководство на БНБ взема решение да започне "по-активно" управление на запасите ни от благородния метал. Дотогава в чужбина са били едва 20 на сто от резервите.

Златният запас е един от активите на въведения през 1997 г. валутен борд у нас, с който левът се фиксира към германската марка (по-късно към еврото). Така се слага край на хиперинфлацията.

България се нарежда на 48-мо място в света по златни резерви (най-големи запаси има САЩ - над 8000 тона). Периодично се появяват слухове къде се съхранява златното ни богатство - дали не е изнесено, или продадено.

Доклад на Централната банка от преди пет години, посветен на 130-годишнината на БНБ, казва обаче ясно - половината от родните кюлчета са на съхранение в Англия. През миналата година положението е същото, коментират запознати, пише в. "Преса". Причината е, че депозитните операции се осъществяват на Лондонския междубанков пазар на злато. Така държавата ни печели лихви, но част от резерва трябва физически да е складиран в трезора на Банк ъф Ингланд.

Валутният борд е механизъм, който задължава Централната банка да поддържа валутен резерв, забранява на БНБ да отпуска кредити на правителството, както и да печата пари, които нямат покритие в резервната валута. Парите на борда трябва да се инвестират в нискорискови активи, а това означава и златото да се управлява разумно.

През 1997 г. в активите на борда е имало едва 4,41 млрд. лв., а 16 години по-късно страната ни разполага с 29,027 млрд. лв. Общата сума от близо 30 млрд. лв. е много апетитна особено във времена на икономическа стагнация. Засега обаче банката пази с твърда ръка парите на борда. Те са финансовият гръбнак на страната, застраховката ни срещу катаклизми или война например, пише още изданието.

Парите набъбват по няколко причини - сравнително високата доходност през годините (преди кризата), повечето пари в обращение, които трябва да са със 100% резервно покритие, нарастването на цената на златото, както и на инвестиции, като например процента от парите, които държавата е спечелила от приватизации.

Данните показват, че цената на българските кюлчета е нараснала повече от четири пъти през последните 16 години. През 1997 г. същото количество злато е било на стойност 644 млн. лв. В момента златният ни резерв се оценява на 2,728 млрд. лв. Цената продължава да се покачва като нивото на река Дунав. Златото играе ролята на "валутоубежище" в един свят на несигурни котировки.

Според данните на БНБ, златото намалява като процент в активите на борда. При въвеждането на паричния съвет кюлчетата са представлявали около 20% от валутния резерв на страната, а сега делът му е свит до 13 на сто. Няма конспирация. Причината за спада не е в тайни продажби на части от златото, а в относителното увеличаване на другите пера във валутните резерви на страната - например на инвестициите в ценни книжа през последните години.