Наши ученици решават задачи за Нобел

Иран и цената на конфликта

Наши ученици решават задачи за Нобел | Новини.бг

Пловдивчанинът Станислав спечели втора награда и приз в размер на $500 от Американското математическо общество. Румен получи поощрителна награда от същата организация. Третият ни участник - Валерия Станева, също впечатли журито с уникална разработка в областта на биоинформатиката. В конкурса участваха близо 1600 ученици от над 70 държави. Финалистите в конкурса на "Интел" получават над $4 милиона под формата на награди и стипендии.

Какво става, когато тийнейджъри от всички страни решат да хвърлят ръкавицата на възрастните? И си нарочат за решаване въпроси, по които учените мислят от десетилетия, както и глобални проблеми, вълнуващи света на големите.

Трима български ученици не само научиха това, а и отбелязаха своя победа в тази вълнуваща битка. Показвайки, че съвсем несправедливо виним младите си хора, че пребивават единствено в комфортния свят на нета.

Станислав, Румен и Валерия говорят на език, който често пъти се оказва недостъпен за връстниците им. Особено когато стане дума за любимите им занимания. На най-големия предуниверситетски конкурс за младежка наука в света, например, и тримата са представили разработки, трудно преводими на езика на простосмъртните.

Станислав, който между впрочем вече е приет със стипендия в Йейл, е хвърлил ръкавицата на големия френски математик Жан-Пиер Сер, разглеждайки въпрос, който ученият поставя преди няколко години. И дори намира отговор на него в някои частни случаи. Става дума за тема, която е до голяма степен свързана с криптографията и бъдещето на защитата на данни, разяснява приложението на разработката си Станислав. Румен пък атакува важен проблем в областта на абстрактната алгебра. Преди век Давид Хилберт формулира над 20 въпроса, които трябва да бъдат на дневен ред пред математическата общност. На много от тях вече е намерено решение, включително и на 14-я, на който Нагата отговаря отрицателно през 1959 г. Това обаче поражда нови проблеми, над един от които се труди Румен Данговски. "Имах уникалната възможност да работя заедно с акад. Веселин Дренски от БАН, който ми даде невероятен опит", казва Румен. Той също мечтае за университет в чужбина - и най-вероятно мечтата му ще се сбъдне. Засега е все още в 11 клас на СМГ, така че има пред себе си година, за да кандидатства. Румен между впрочем е син на ексшефката на парламента Цецка Цачева, но когато го питаме пречи ли му името на майка му, свива рамене "Абстрахирам се от това, то няма връзка с работата ми".

Валерия, за разлика от двамата млади математици, е биоинформатик - занимава я темата за визуализацията на данните, които биолозите получават за клетката. "Учените получават големи бази данни, които няма как да визуализират и обработят. Когато се опитат да ги представят визуално това наподобява едни големи космени топки, разказва Валерия. "Става дума за регулаторните мрежи в клетката, които й казват какво да прави или да не прави". Във визуалното решение на момичето данните наподобяват разноцветни кръгове. Това помага на учените да анализират по-точно информацията и да виждат какво се крие зад всеки масив. "Моята работа може много да улесни лекарите особено при намирането на "персонално" лечение за всеки", твърди тя.

Тримата заговорват на "човешки" език, едва когато стигаме до темата за самото състезание. "Много яко", отсича Румен. Всъщност конкурсът е нещо като панаир, само че с "гарнитура" от четирима Нобелови лауреати, с които учениците могли да се срещнат. "Много ме впечатли едно от нещата, които казаха: Природата е като жена - отговорите, които ни дава, са неясни", спомня си Станислав.

Проектите на младежите се оценяват на място от жури с над 1200 членове, които представляват почти всяка научна дисциплина. Всеки е с докторска степен или с 6 години професионален опит, свързан с една от научните дисциплини.

Презентацията не се прави пред всички едновременно - всъщност в панаирната зала всеки участник има свой щанд, при когото светилата идват, разпитват го за проекта му и той точно в рамките на 15 минути трябва да представи най-доброто от себе си. "Получават се 3 часа нонстоп презентация, при което непрестанно трябва да си в кондиция, за да убедиш тези хора във важността на онова, което си направил", спомня си Румен. Успели да установят и "българска връзка" - един от членовете на журито се оказал българин.

"Иначе за тях бяхме нещо екзотично - нито един от присъстващите там не беше виждал жив българин", смеят се учениците.

Не повярваха, че сме основани през 681 г., допълва Станислав. В началото, когато трябвало да представят страната си, българите направили постер с рисунка на тенис ракета и надпис "Димитров". Оказало се, че много от "колегите" им просто не знаят, че Гришо е българин. Сега обаче със сигурност ще запомнят тройката, която дава упорити заявки, че иска да промени света. И, дай боже, чрез нея и други да научат къде се намираме на картата.