Миков не се разделя с таблета си

Председателят на Народното събрание Михаил Миков от години е публична личност и за него като че ли се знае всичко - професионален парламентарист, вътрешен министър в кабинета на тройната коалиция и дясна ръка на Сергей Станишев в партията, пише в. 24 часа.

Респектира с познанията си в областта на правото и неслучайно е автор на значими поправки в конституцията. Юристите поначало се възприемат като сухари и затова интересите, които има изглеждащият консервативно председател на парламента, може и да изненадат някого. Малцина знаят, че Миков е член на Българската аерокосмическа агенция, на Българския антарктически институт и на Интернет общество - България. Той е сред учредителите на антарктическия ни институт с проф. Христо Пимпирев и нееднократно е помагал на участниците в експедициите. Прави го не само заради развитието на науката, но и заради актуалните проблеми на глобалното затопляне. Членството на Миков в интернет обществото е от 2001 г. и близкото познаване на проблемите на глобалната мрежа се отразяват в част от законодателните му инициативи - внасяне и регламентиране на компютърните престъпления като отделна глава в Наказателния кодекс. Днес Миков не се разделя с таблета си и постоянно е онлайн, но интересът към технологиите и всичко ново е още от годините му в гимназията в родния град Кула. По онова време е запален по биониката и участва в кръжок по модерната тогава интердисциплинарна наука, която се занимава с прилагане на методи и системи, открити в природата, в изучаването и проектирането на инженерни системи и модерни технологии.

През 1978 г., когато е в XI клас, Михаил разработва електронен модел на клетка, демонстриращ как протича процесът на дифузия, и с него участва в националния преглед на ТНТМ в Пловдив. В кръжока по бионика учителят Вълчо Вълчев експериментирал с учениците си различни нетрадиционни методи на учене, а тръпката и любопитството били огромни, спомнят си съученици на парламентарния шеф. Един от експериментите бил свързан с ученето на фона на класическа музика, като пробвали при каква сила на звука най-бързо се запомня материалът. Може би тези експерименти са една от причините Миков да развие вкус към класическата музика, защото в малкото провинциално градче в края на 70-те години не е имало къде да се отиде на симфоничен концерт, още по-малко на опера или оперета. След като влиза в политиката, Миков компенсира тази липса и при всяка възможност води в родния си град Видинската филхармония или поне струнни квартети, които изнасят атрактивни концерти сред останките на крепостта “Кастра Мартис”. Дори в предизборните кампании неведнъж е залагал на нетрадиционното решение да прави митинг с класическа музика. Другото музикално увлечение на председателя на парламента е джазът, а от младежките му години е останал сантиментът по баладите на “Скорпиънс”. Като ученик е свирил на китара и бил душата на купона, разказват приятелите му. Бил добър оратор и още тогава умеел да увлича хората, което го направило естествен лидер на класа.

Миков бил най-висок и с отбора на кулската гимназия участвал в баскетболни турнири. Играел и футбол, но само за удоволствие. Нямал проблеми с ученето и с еднаква лекота му се удавали и точните науки, и хуманитарните. Бил единственият от випуска, който завършил гимназията със златен медал. Съучениците му нямали съмнения, че ще кандидатства с история и литература. След казармата следва право в Софийския университет. Като се дипломира, става преподавател по наказателно право, но прекъсва научната си кариера, след като влиза в политиката през 1997 г. - тогава е избран за народен представител от Видинския избирателен район. До днес неизменно се кандидатира в родния си край и на парламентарни избори там БСП получава едни от най-високите резултати в страната. Голяма част от съпартийците му са убедени, че хората от областта гласуват мажоритарно за Миков, защото няма друго обяснение разминаването между добрите резултати на парламентарни избори и по-лошите на местни.

Останал е отзивчив в отношенията си с хората и въпреки политическата кариера не се е променил. Приятелите от ученическите години са му приятели и днес и се събират заедно всеки път, когато Миков е със семейството си в Кула, а това се случва доста често. За стотици във Видин той все още е Мишо - дори като министър на вътрешните работи не е подминал на улицата човек, които е поискал да говори с него. Сега видинчани са горди, че за първи път в най-новата история си имат председател на Народното събрание. Преди Миков трима депутати, избирани от Видинско, са оглавявали парламента - Петко Каравелов и Димитър Петков в края на XIX век и Никола Логофетов през 1940-1941 г.