500 000 българи са останали без работа заради кризата

Половин милион българи са останали без работа в кризата. Двоен скок на безработицата и на хората, останали без препитание за повече от една година, показва анализ на бизнеса за периода 2008 - 2013 година.

Анализът е един от многото, които бяха представени на конференция за пазара на труда в страните от Централна и Югоизточна Европа. Изводите са, че от 2008 г. до сега 507 хиляди души са загубили работата си и безработицата е скочила от 6% до 14%. При младежката безработица ръстът е от 12 на сто до 30%.

Повече от два пъти е скочил и броят на българите, останали без препитание за повече от година. 30% от безработните са с основно или по-ниско образование, при средно ниво за Евросъюза от 19 на сто. Експертите не са оптимисти - поне през тази година голямо раздвижване на пазара на труда у нас няма да има.

От Института за икономическа политика обясняват, че 3% ръст на БВП стопява безработицата с 1% . Прогнозите за България обаче са за ръст от около процент , т.е. значително намаление на броя безработни не може да се очаква. „Като цяло трябва да има привличане на повече чуждестранни инвестиции, това трябва да стане в трудоемки сектори, които да осигурят заетост" е мнението на Драгомир Белчев от Институт за икономическа политика, информира БТВ.

През последните 4 години, най-голям спад в заетостта има при преработващата промишленост. Работните места там са намалели с над 160 хиляди, следвано от строителството със 134 хиляди.

Най-голяма намаление на заетостта - с около 10 на сто - има сред сред хората с начално и средно образование. Според експертите, прогнозите ще се влошават. Затова искат спешна реформа в образованието, така че кадрите да отговарят на нуждите на бизнеса. Трябват и повече пари по програмите за субсидирана заетост.

"Задължително трябва да има завишаване на средствата по Националния план по заетостта и последващо възстановяване на този ресурс, който беше намален с 2/3 през последните години", обясни Росица Янкова от КНСБ. Бизнесът от своя страна настоя за по-гъвкави форми на заетост. Едва 5 % от младите у нас например са заети на непълно работно време, при средно ниво за Евросъюза от 30%.

Работодателите предупреждават, че обещания за драстичен скок на минималната заплатата означава скок и на безработните, и на сивия сектор. Ще се наемат и по-малко безработни по различните схеми и програми.„Тези програми ще бъде ограничен техният ефект, т.е. ако досега сме наемали по 2 души, ще наемаме по 1", смята Цветан Симеонов от БТПП.

За да си "вземе глътка въздух", бизнесът поиска държавата да връща в по-кратки срокове ДДС-то и да вдигне необлагаемия праг на разходите на работодателите, които осигуряват допълнително доброволно своите служители.