Европейците губят вяра в ЕС?

Ако не знаете, че 9 май е Денят на Европа, вие сте като повечето европейци. Дори в най-добрите времена този празник - свързан с Декларацията на Шуман, представена от френския външен министър Робер Шуман през 1950 г. и поставила началото на Европейската общност за въглища и стомана - не бе съпътстван от паневропейски фойерверки като американския 4 юли, коментира Ройтерс.

Празникът обаче е повод да поразсъждаваме за растящите опасности за Европа и огромните рискове, които те създават както за САЩ, така и за бъдещето на света. Колкото и да се говори за европейския фискален дефицит или за "дефицита на демокрация", заради който институциите на ЕС нямат достатъчно отчетност и легитимност, най-опасен си остава дефицитът на европейци. Миналата седмица не кой да е, а председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се оплака, че европейската мечта е застрашена от "възраждане на популизма и национализма" в 27-те страни и сред 500 милиона души, които живеят в ЕС. "Във време, когато толкова много европейци се сблъскват с безработица, несигурност и растящо неравенство, се появи някаква "европейска умора", съчетана с неразбиране. Кой какво прави? Кой какво решава? Кой кого и какво контролира? Накъде сме се запътили? Освен това, нека го кажем ясно, безразличието на много проевропейци също е риск", каза в речта си Барозу.

Според Евробарометър (службата на Европейската комисия за изследване на общественото мнение) тревожно бързо расте процентът на европейските граждани, които нямат доверие на ЕС. През ноември 2012 г. около 72 процента от испанците са заявили, че "по-скоро не вярват на ЕС" спрямо само 23 процента пет години по-рано. В Италия броят им е скочил от 41 на 56 процента. Най-силно трябва да е безпокойството в Германия, където общественото мнение за Европа може да е най-решаващо за бъдещето на континента. Европейската идея бе добре възприета в тази страна, която след Втората световна война копнееше за някаква алтернатива. Това отношение започна да отслабва, колкото повече се отдалечаваше във времето нацисткото минало и колкото повече се засилваха съмнения в бъдещето на Европа, а също и заради икономическата цена, която плащат германците за кризата в еврозоната. Макар че 75 процента от германците все още предпочитат да останат в еврозоната, около 56 процента нямат доверие на ЕС, а по-малко от една трета имат положителна представа за ЕС.
Германската канцлерка Ангела Меркел не смее да пренебрегне емоцията, довела до появата на първата германска партия против еврото "Алтернатива за Германия". Макар че подкрепата за тази формация на изборите през септември вероятно ще е ниска, идеите й влияят на обществената дискусия. Високопоставен германски политик неотдавна каза, че Меркел е дори още по-страстен защитник на европейската идея, отколкото се смята, и че тя никога не би се отказала от еврото. "Става обаче все по-трудно да се задържи германският електорат", каза той.

В изследване за Европейския съвет за външни отношения експертите Хосе Инясио Торебланка и Марк Ленърд пишат: "Прави впечатление, че всички в ЕС са изгубили вяра в проекта - както кредиторите, така и длъжниците. В южноевропейските страни ЕС се възприема като Международния валутен фонд в Латинска Америка - златна усмирителна риза, която ограничава сферата на националната политика и изпразва от съдържание националните демокрации. В северноевропейските страни ЕС все повече се приема като провалил се надзорник на политиката в южната част на континента. Кредиторите се смятат за жертви, също като длъжниците."

Ключови представители на администрацията на Барак Обама признаха, че европейското единство и ефикасност са от огромно значение за САЩ и целия свят. На САЩ се падат само 19 процента от световния БВП и те могат да оформят бъдещата глобална система единствено чрез тясно сътрудничество с най-важните си европейски съюзници.

Въпросът не е само, че ЕС е най-голямата икономика в света - Съюзът бе и най-ефикасната световна сила за разширяване на демокрацията и свободния пазар през последните 20 години, приемайки 15 нови страни членки и с това разшири обхвата на върховенството на закона и намали етническите конфликти. Геостратегическата цел е може би най-важната мотивация за решението на президента Обама да обърне специално внимание на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции в речта си "За състоянието на съюза".

Бившият съветник по въпросите на националната сигурност Збигнев Бжежински заяви пред годишната конференция по сигурността Глобсек в Братислава, че макар и споразумението да е трудно за договаряне и прилагане, "то в крайна сметка може да създаде допълнителни трансатлантически връзки, които съществено ще променят геополитическите реалности в света като цяло. То може да оформи нов баланс между Атлантическия и Тихоокеанския регион и същевременно да вдъхне нови сили на Запада, да даде повече сигурност и сплотеност." По-големият проблем е естеството на днешна Европа, каза Бжежински. "Европа се нуждае от лидери, които могат да олицетворят и адаптират историческата мисия на една по-обединена Европа, тясно свързана с Америка. В Западна Европа днес има недостиг на историческо въображение и глобална амбиция. Няма Чърчил, няма Де Гол, няма Аденауер. В политическия дискурс доминират по-тесните перспективи и по-непосредствените нужди на избирателите. И затова я няма очакваната от демократическите лидери вдъхновяваща визия", каза Бжежински.

Европейските лидери си дават достатъчно ясна сметка за проблема и затова те нарекоха 2013 година "Европейска година на гражданите". Европейската комисия, на свой ред, публикува видеоматериал за Деня на Европа. Пиарът обаче обаче няма да реши проблема, няма да може да го реши и един банков съюз. Без преоткриване на морална, историческа и глобална цел, дефицитът на европейци ще се увеличава. И всички ние ще страдаме от последиците.