Българите се чувстват зле информирани

До голяма степен европейската тематика се преплита с вътрешнополитическата, коментираха експертите, като уточниха, че медийният образ на българските представители в ЕП е силно маркиран от политическите процеси в страната.

От регионалната преса най-голям дял по споменаване на европейската тема бележи Благоевград с почти една четвърт от всички информационни единици или 22 на сто. Следват Шумен и Пловдив с 8 на сто, Русе и Варна със седем.

Наблюдава се постепенен ръст на медийния интерес към темите за Европейския парламент и евродепутатите. Това сочат представените днес данни на фондация "Медийна демокрация" от мониторинга за присъствието на ЕП в българските медии, обхващащ периода януари - март 2013 г., предаде БТА. Наблюдавани са вестници, онлайн и електронни медии.

От 964 информационни единици през януари се достига до 1233 през март, посочи Николета Даскалова от фондацията. Данните показват количествено предимство на отразяване на лицата на Европейския парламент, а не на самата институция - информациите за евродепутати са 2336, а за ЕП - 1015, т.е. два пъти по-малко.

Най-голямо присъствие в медиите има Ивайло Калфин с 367 информационни единици и веднага след него е Слави Бинев - с 365. Данните подреждат трета Илияна Йотова /314/, Мария Габриел /247/, Надежда Нейнски /210/, Андрей Ковачев - 189. Най-малко е медийното присъствие на Владко Панайотов със само седем информационни единици. От чуждестранните евродепутати на първо място българските медии говорят за Мартин Шулц /258 информационни единици/, Найджъл Фарадж /169/ и Ханес Свобода /104/.

В контекста на европейската проблематика, водещите теми през януари в българските медии са нападението над Ахмед Доган /112 информационни единици/, референдумът, ядрената енергетика и АЕЦ "Белене" /103/, скандалът "Пайнер" /49/, членство на Македония в ЕС /32/. През февруари първото място заема дебатът за българите във Великобритания /145/, отново Ахмед Доган /135/, евробюджетът /129/, а през март - предизборната кампания /223/, енергетиката /102/, Шенген /95/.

Темата за ЕП е застъпена най-много във вестниците - 48%, следвана от интернет с 44 на сто, телевизията и радиото с по 4 на сто и списанията с 1%. Същото е положението при отразяването на евродепутатите, като единствено се забелязва превес на публикациите в интернет с 48 на сто пред вестници - 44 процента.

Според данни на Евробарометър за периода 3 - 18 ноември 2012 г., три четвърти от анкетираните в ЕС заявяват, че са зле информирани
по европейските теми. Изключение правят Люксембург - 56%, Дания - 51%, и Финландия - 48 на сто, които смятат, че са добре информирани. В България има сравнително ниско ниво на информираност - 71 процента се чувстват зле информирани по европейски въпроси и едва 27 на сто заявяват, че са добре запознати. Според Орлин Спасов, изпълнителен директор на "Медийна демокрация", в нашата страна има възможности за разширяване на тези познания и българските медии са голям длъжник на обществото за представянето на тези теми.