Наблюдава се постепенен ръст на медийния интерес към темите за Европейския парламент и евродепутатите. Това сочат представените днес данни на фондация "Медийна демокрация" от мониторинга за присъствието на ЕП в българските медии, обхващащ периода януари - март 2013 г., предаде БТА. Наблюдавани са вестници, онлайн и електронни медии.
До голяма степен европейската тематика се преплита с вътрешнополитическата, коментираха експертите, като уточниха, че медийният образ на българските представители в ЕП е силно маркиран от политическите процеси в страната.
От регионалната преса най-голям дял по споменаване на европейската тема бележи Благоевград с почти една четвърт от всички информационни единици или 22 на сто. Следват Шумен и Пловдив с 8 на сто, Русе и Варна със седем.
От 964 информационни единици през януари се достига до 1233 през март, посочи Николета Даскалова от фондацията. Данните показват количествено предимство на отразяване на лицата на Европейския парламент, а не на самата институция - информациите за евродепутати са 2336, а за ЕП - 1015, т.е. два пъти по-малко.
Най-голямо присъствие в медиите има Ивайло Калфин с 367 информационни единици и веднага след него е Слави Бинев - с 365. Данните подреждат трета Илияна Йотова /314/, Мария Габриел /247/, Надежда Нейнски /210/, Андрей Ковачев - 189. Най-малко е медийното присъствие на Владко Панайотов със само седем информационни единици. От чуждестранните евродепутати на първо място българските медии говорят за Мартин Шулц /258 информационни единици/, Найджъл Фарадж /169/ и Ханес Свобода /104/.
В контекста на европейската проблематика, водещите теми през януари в българските медии са нападението над Ахмед Доган /112 информационни единици/, референдумът, ядрената енергетика и АЕЦ "Белене" /103/, скандалът "Пайнер" /49/, членство на Македония в ЕС /32/. През февруари първото място заема дебатът за българите във Великобритания /145/, отново Ахмед Доган /135/, евробюджетът /129/, а през март - предизборната кампания /223/, енергетиката /102/, Шенген /95/.
Темата за ЕП е застъпена най-много във вестниците - 48%, следвана от интернет с 44 на сто, телевизията и радиото с по 4 на сто и списанията с 1%. Същото е положението при отразяването на евродепутатите, като единствено се забелязва превес на публикациите в интернет с 48 на сто пред вестници - 44 процента.
Според данни на Евробарометър за периода 3 - 18 ноември 2012 г., три четвърти от анкетираните в ЕС заявяват, че са зле информирани
по европейските теми. Изключение правят Люксембург - 56%, Дания - 51%, и Финландия - 48 на сто, които смятат, че са добре информирани. В България има сравнително ниско ниво на информираност - 71 процента се чувстват зле информирани по европейски въпроси и едва 27 на сто заявяват, че са добре запознати. Според Орлин Спасов, изпълнителен директор на "Медийна демокрация", в нашата страна има възможности за разширяване на тези познания и българските медии са голям длъжник на обществото за представянето на тези теми.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)