Графити в Белфаст пожелават на Тачър да гори в ада

Графити по стените на Западен Белфаст пожелават на Маргарет Тачър да гори в ада. До такава степен католическите републиканци не простиха на Желязната лейди, че остави да умрат в затвора 10 активисти на ИРА, пише БТА.

Прекосявайки Фолс роуд, наситената с най-много символика улица в битката на северноирландските католически републиканци, борещи се за присъединяването на тази британска територия към Ирландия, човек може да прочете на друга фасада вариант на гореспоменатото пожелание - "Желязната лейди да ръждяса в ада".

В понеделник вечерта на 8 април няколко часа след кончината на бившия британски премиер няколко пъба по протежението на улицата намалиха цените, за да отпразнуват събитието. "Ще си спомням винаги, че през този специален период /годините на власт на Тачър от 1979 г. до 1990 г./ ние имахме плакат с лика й на прозореца на къщата ни, на който пишеше: "Издирва се за военни престъпления", разказва Джим Маквей, бивш член на ИРА, осъждан два пъти за атентати. "Що се касае до мен, аз съм преживял тези мрачни дни, в които 10 млади мъже умряха след гладна стачка, така че за мен Маргарет Тачър е истински военнопрестъпник", казва Маквей, който е прекарал 16 години в затвора.

"Тачър беше начело на една от най-бруталните затворнически системи в Европа, отговорна за мъченията на стотици млади мъже и жени през този период", допълва той. "Тачър е пряко отговорна за смъртта на десетте стачници", повтаря Маквей, който днес е съветник на основната ирландска националистическа партия Шин Фейн в Белфаст. Той твърди, че е постъпил в ИРА след смъртта на десетимата стачници. "Това беше решаващ момент за едно поколение от млади хора в Северна Ирландия и първата причина заради която много хора, в това число и аз лично, се включихме във въоръжената борба", спомня си Маквей.

Въпреки мирното споразумение от 1998 г., което установи разпределение на властта между католици и протестанти в Северна Ирландия след 30 години на междурелигиозно насилие, отнело живота на 3500 души, наследството от тази война присъства ярко на Фолс роуд, където огромни цветни фрески красят стените и илюстрират битката срещу британското правителство. На една от тези фрески се вижда усмихнатото лице на Боби Сандс, най-прочутия от 10-те затворници, починали през 1981 г. след гладната стачка продължила 66 дни. До портрета пише: "Нашият реванш ще бъде смехът на нашите деца." През октомври 1984 г. ИРА за една бройка не уби Тачър, след като взриви бомба в Гранд хотел в Брайтън, Южна Англия, където тя беше отседнала в навечерието на конференция на консерваторите.

Желязната дама настоя, вярна на себе си, тази конференция да се състои въпреки петте жертви на атентата. "Хитлер има нов приятел в ада, но ние няма да я намразим сега, защото така ще се принизим до нейното ниво", заяви пред пъба "Шон Мак Диармада" на Фолс роуд 51-годишен мъж, пожелал да остане анонимен. За Маргарет О'Калахан, лектор по политически науки в университета Куинс в Белфаст, Тачър е свързана с политиката "стреляй, за да убиеш" и с всички негативни аспекти на Северна Ирландия през 80-те години.

Джери Адамс, председателят на Шин Фейн, заяви пред ирландската телевизия РТЕ, че Тачър е предизвикала голямо страдание, докато е била на позиция, на която е можела да направи много добрини. "Защото тя възприе реакционна политика, продиктувана от краткострочни съображения, и поведе продължителна война, вместо да се заеме с това, което самата тя нарече "задачата да се постигне мир".