Обясниха паранормалните явления

Генетиката най-после обясни тайнствени явления като пророчество, интуиция, аура и т.н.

Откритието е направено от руски учени, които се осмелили да стъпят на територия на ДНК, която западните изследователи не успели да изучат, пише megavselena.com. Западните изследователи ограничили изследванията си върху 10% от човешката ДНК, тоест върху тази част, която е отговорна за строителството на белтъците. Те смятали останалите 90% за генетически „боклук”.

Руските учени начело с биофизика и молекулярен биолог Пьотър Гаряев решили, че толкова голяма част от ДНК не може да не съдържа ценна информация. Те обединили усилията си с лингвисти и генетици за провеждането на необичайно изследване, призвано да провери въздействието на колебанията и думите върху човешката ДНК.

Изследователите открили, че данните се съхраняват в нашата ДНК точно по същия начин, както се съхраняват в паметта на компютъра. Освен това се оказало, че нашият генетичен код използва граматичните правила и синтаксиса по начин, който е много близък до човешкия език.

В хода на изследването е установено още, че дори структурата на ДНК алкалните двойки следва правилата на граматиката и синтаксиса. Изглежда, че човешкият език е само вербализация на нашата ДНК.

ДНК се променя от думи и фрази

Най-поразителното откритие от всички е, че живата човешка ДНК може да бъде изменена с помощта на думи и фрази. Ключът се намира в използването на правилната честота. Учените успели да повлияят на клетъчния метаболизъм и дори да поправят генетични дефекти.

Използвайки съответна честота и език, учените постигнали невероятни резултати. Например те успели да предадат информационни образи от един набор ДНК към друг. Изслдоватеилте успели дори да препрограмират клетки и без скалпел, без да направят нито един разрез, преобразували ембрион на жаба в ембрион на саламандър.

Работата на руските учени предоставя научно обяснение на това защо внушението и хипнозата имат толкова силно въздействие върху хората. Нашата ДНК е природно програмирана да „откликва” на думите. Езотериците и духовните лидери очевидно са знаели това. Всички форми на внушение и „мислителни енергии” в голяма степен се основават на въпросното явление.

Изследването помага да се обясни също така защо тези тайни методи не са еднакво успешни за всички, които ги използват. Тъй като добрата „комуникация” с ДНК изисква специфична честота, хората с развити вътрешни процеси са по-способни съзнателно да създадат канал за „връзка”. Учените смятат, че с развитието на съзнанието хората ще могат да постигат резултати само със собствените си думи и мисли.

ДНК и интуицията

Руските учени са открили и генетичната основа на интуицията, или както я наричат още – „хиперкомуникация”. Хиперкомуникацията е термин, използван за описването на ситуация, в която човек внезапно получава информация от външен източник, а не на базата на личните си знания. В наши времена това явление е станало по-рядко. Най-вероятно това се случва, защото трите главни фактора, които възпрепятстват хиперкомуникацията (напрежение, безпокойство и хиперактивност на мозъка) са станали прекалено разпространени.

При някои живи същества, например мравките, хиперкомуникацията е плътно „вплетена” във всекидневното им съществуване. Например когато царицата на мравките е отделена от колонията, нейните „поданици” продължават да работят и да строят според плановете. Но ако тя е убита, цялата работа се прекратява незабавно. Очевидно докато царицата е жива, тя има достъп до съзнанието на членовете на своята колония посредством хиперкомуникация.

Сега, с помощта на откритието на руските учени, хората вероятно ще могат да възстановят загубените си способности и отново да се възползват от тях. Изследователите са открили, че нашата ДНК може да създава т.нар. магнитни червоядини. Тези червоядини са миниатюрни версии на мостовете на Айнщайн–Розен.

Въпросните мостове съединяват различни области от Вселената и позволяват на информацията да се предава извън пределите на пространство-времето. Ако ние можем съзнателно да активираме и управляваме такива връзки, то бихме могли да използваме нашата ДНК, за да предаваме и получаваме информация от мрежата на Вселената. По същия начин бихме могли да се свързваме с други участници в мрежата.