За шокиращо насилие срещу деца с увреждания, които посещават Дневния център "Света Анна" в Пловдив, разказа майка на момченце със синдром на Даун. Думите й подкрепя и бивш преподавател в центъра, според когото най-тежко болните деца са системно малтретирани от персонала, предаде БНТ.
Директорът и социалните работници в "Света Анна" категорично отричат скандалните твърдения и настояват в дома да бъде извършена проверка, която да ги оневини.
Родителите не получават обяснение за синините, а от центъра категорично отричат детето да е било бито.
"Детето тук нито е докоснато с пръст, камо ли да има синина или шамар и синини по тялото - това е просто абсурдно", коментира социалният педагог Вихра Тахер.
"Това е невъзможно, защото контролът е всекидневен", каза директорът на Дневен център "Света Анна" Красимира Бенова.
За още по-шокиращи случаи обаче разказва и Десислава Маджарова, която работи като трудотерапевт в съседен център, но през зимата е била за кратко и в "Света Анна".
Още през лятото майката на Християн се опитва да докаже какво се случва с децата в центъра.
Майката носи записа в "Закрила на детето", но от там я съветват да сигнализира в общината. От дирекция "Социална политика" заявиха, че няма подадена жалба.
11-годишният Християн посещава дневния център два пъти седмично. На 18 март родителите прибират детето и забелязват по тялото му следи от побой. "Синини в областта на бъбреците, следи от човешка ръка, след като беше там от сутринта от 09:00 до 12:00 ч.", разказа Юлия Сиракова.
"На едно дете, понеже беше доста буйно, за да го стреснат, такъв шамар му лепнаха, че просто самата бузка му се поду. И веднага се каза "Бе, дай, дай лед, че сега ще дойде майката, да му спадне оттокът". Отделно друга колежка съм виждала, която ги защипва с ноктите. Бях свидетел, една сутрин приемаха едно дете, то до такава степен е стресирано, че просто го влачиха с ръце и го натикаха, тя го подбутваше с крака в асансьора", разказа Маджарова.
"Намерихме подслушвателно, което работи на метода на телефона, сложихме карта, сложихме го в джобчето на телефона на детето и чухме просто как в продължение на два часа и половина на детето му се пускаше чалга. Чухме крещене на Вихра Такева: "Млъкни бе, лигльо", но това беше само един път. През другото време не се чуваше присъствие на друг социален педагог", сподели Юлия Сиракова.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)