Антимигрантската партия на Острова набира сила

Способността на британската Партия на независимостта на Найджъл Фараж да налага политика, без дори да има един депутат в парламента, подчертава нарастващата способност на антиимигрантските сили да се налагат насред икономическите проблеми на Европа, пише американският в. "Вашингтон пост".

Изданието припомня, че във Великобритания нарастват притесненията от нова вълна от имигранти от България и Румъния, когато от догодина отпаднат ограниченията за тях на европейския трудов пазар. Тези притеснения се допълват и от страхове в Германия и Франция. Но специално във Великобритания в основата на страховете беше партията на Фараж, която за малко не спечели частичните парламентарни избори в Истли през март и която според допитванията се ползва с рекордно високо обществено доверие. Неуспехът на партията на частичния вот всъщност беше нейната победа, защото тя успя да наложи политиката си и трите традиционни британски партии също заговориха за мерки за ограничаване на имиграцията.

Миналата седмица британският премиер Дейвид Камерън, лидер на консерваторите, обяви план с мерки за ограничаване на потока от имигранти и на достъпа им до британските социални помощи и общински жилища. Лидерът на либералните демократи Ник Клег, коалиционен партньор на Камерън, също обяви свой собствен план за контрол на имигрантите, предвиждащ хората от страни, в които има най-големи визови нарушения, да бъдат задължавани да оставят на влизане във Великобритания гаранция от 1500 долара, която ще им се връща при излизане от страната. Ед Милибанд, лидерът на лейбъристите, пък тези дни се извини за това, че политиката на Лондон по отношение на имигрантите е била прекалено разхлабена в периода 1997 г. - 2010 г., когато на власт бяха лейбъристите и когато броят на имигрантите нарасна.

Всичко това поражда притеснения из Европа, че всъщност заради дълговата криза и високата безработица европейците са обхванати от гняв, който стоварват все повече върху плещите чужденците. В статията се посочват и конкретни примери в тази насока от други страни от ЕС, като например Гърция, където периодът на рекордна безработица и на строги икономии позволи на непредсказуеми сили, като партията Златна зора, да пуснат корени.