Ти си много глупава жена, отвличането не е за пари, казва 36-годишният Стойчо Стоев-Чочо от Перник на съгражданката си Емилия Шумкова, майка на 17-годишната Мирослава Николова, която изчезва на 7 ноември 2011 г. 24 часа припомня ужасяващата история приковала вниманието на цяла България преди година и половина.
Жената ден и нощ я търси из града и околните села. Допитва се до гледачки, полицаи и до Чочо, техен познат, местна кримка, с контакти в ъндърграунд средите. На няколко пъти Емилия го пита защо седмици наред похитителите мълчат и не се обаждат за откуп.
Чочо не знае, че е един от тримата, върху когото падат съмненията на близките на Мирослава, и те го посочват по време на разпитите в полицията. Не защото имат доказателства, а заради криминалната му биография.
Два месеца и пет дни по-късно, на 12 януари 2012 г., тялото на Мирослава е открито в местността Планиница над Перник. Чочо сам отвежда антимафиотите дотам, след като ден преди това е извикан на разпит. На детектора на лъжата се издънва и постепенно почва да признава пред психолозите от МВР.
Вечерта води полицаите до местността, където в плитък гроб е закопана ученичката. Не открива обаче точното място вероятно заради мрака. На следващия ден куче на БЧК се включва в търсенето на тялото, а Чочо е отведен в дома си, за да се направи в негово присъствие претърсване на жилището. Там, под предлог че му се ходи до тоалетна, влиза в килер, където държи законния си “Глог”, и се гръмва в дясното слепоочие.
Година и два месеца след откриването на тялото на Мирослава разследването за отвличането и смъртта , водено от пернишката прокуратура, приключи.
Разпитани са над 100 свидетели, събрани са повече от 20 тома материали, още толкова секретни, събрани чрез СРС-та. Страните по делото са запознати с доказателствата, очаква се до дни прокуратурата да внесе обвинителния акт в Пернишкия окръжен съд и процесът да бъде насрочен.
Единственият обвиняем е 27-годишният пенсионер по болест Марио Любенов-Заека, посочен от Чочо като мъжа, удушил Мирослава два часа след отвличането.
До вечерта на 7 ноември нищо в живота на момичето не предвещава трагедията, която ще последва. Мирослава ходи на училище, а вечер на тренировки. Понеделник, сряда и петък е в залата за таекуондо (тренира от 5-годишна), останалите дни се занимава с ММА (свободни боеве). Толкова е напреднала в спорта, че се бие предимно с мъже. Фенка е на футбола, често е на стадиона за мачовете на местния "Миньор”.
Прави по 20 обиколки на стадиона. Обича народните танци и с майка си често си устройват домашни надигравания. Изкарва шофьорски курсове и се кани, щом навърши 18 г., да подкара "Форд Ка", който я чака в гаража.
Крои планове да завърши висше образование и да отвори собствен ресторант. Няма гадже, защото не харесва страстта на връстниците си към алкохола и цигарите. Иска бъдещият й приятел да е сериозен, спортист. "Мимето постоянно се смееше, шегуваше се. Никога не се е карала с някого. Беше кротка и разбрана и явно от добрината си пострада", разказва майка й.
За последно вижда дъщеря си, когато я оставя пред залата по таекуондо. Тогава отпред забелязва и групичка от четирима младежи, сред които и Марио Любенов-Заека, и при последвалата очна ставка между двамата го разпознава. Около 20,20 ч Емилия излиза от дома си да посрещне дъщеря си след тренировката. Докато я чака, джиесемът звънва и вижда, че я търси Мирослава, опитва се да я набере, но телефонът вече е изключен. Майката остава с впечатление, че е паднала батерията. До 21,40 обикаля с колата улиците на Перник да търси Мирослава. Нейни приятели също се включават в издирването, защото не е типично за ученичката да закъснява без предупреждение. Емилия се прибира и казва на по-голямата си дъщеря Елеонора, че не е намерила сестра.
Около 21,50 ч телефонът на Елеонора звънва, обажда се Мирослава: “Како, аз съм отвлечена”. Предупреждава я да не ходи в полицията, защото ще я нарежат на парчета. Казва да отиде до гаражна клетка 10 до картинг пистата, където ще намери писмо с указания. Паникьосана, Елеонора изпуска слушалката. Близките а силно озадачени. Не им е ясно защо точно тяхното дете е похитено, при положение че семейството не е сред заможните, към онзи момент майката има и задължение към банка. Обръщението “како” също ги изненадва. Мирослава никога не нарича така сестра си, а вика Мортиша. От писмото, написано от Мирослава под диктовка, става ясно, че семейството трябва да брои на похитителите 250 хил. евро, а банкнотите да са от по 500 евро.
Писмото е оставено, преди Мирослава да се обади на сестра си. “И досега се чудя какви са тези похитители, които искат откуп в банкноти от по 500 евро. Гледала съм филми, чела съм книги, навсякъде искат дребни, употребявани банкноти”, пита се Емилия Шумкова.
В това време похитителите вече са натоварили в голфа завързаната със свински опашки Мирослава и потеглят към местността Планиница. В колата носят кирка, лопата и едно въже - дълго около метър, със закачени в двата края метални халки. Според признанията на Чочо, докато държал Мирослава, Марио я удушил с италианска примка. Убиват я два часа след отвличането. Според обвинението двамата замислят от пет месеца похищението и въобще не възнамеряват да крият момичето някъде, докато чакат парите, а направо да го убият, за да не влизат в излишни разходи. Целят се в парите на Борислав Чолев, годеник на Елеонора, внезапно сдобил се година по-рано с наследство от покойния си баща. Младежът е собственик на 11 апартамента в София и земи. Той е и връзката с Чочо, който му е бивш шофьор, а Марио му е съученик. Марио и Чочо пък посещават един и същ фитнес.
След като намират писмото в гаража, семейството съобщава в полицията и се впуска в собствено издирване на момичето. Ден и нощ обикалят из пернишките села. Отиват и при гледачка в Кюстендил, за която се твърдяло, че познава. Ясновидката им съобщава, че Мирослава е жива и здрава, и посочва мястото, където похитителите я държат. Майка веднага се обажда на Елеонора да я предупреди, че щом се прибере, ще потеглят към мястото. Полицаите, които през цялото време подслушват телефоните им, ги изпреварват. “Още преди да се прибера в Перник, ми се обадиха да ме питат защо съм излъгала. Ходили, обърнали селото наопаки, но не намерили нищо", казва Емилия. През тези три седмици на неизвестност тя се допитва и до Чочо. В началото на декември следва второ писмо. То е оставено пред дома на Борислав, отново е искана същата сума.
“Не разбирам защо са искали от нас чужди пари, кой щеше да ни ги даде”, чуди се сега Емилия. Тя се надява в съда истината да излезе наяве.
)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)