Енергетици: Трябва да се намали таксата пренос за износа на електроенергия

Според енергетиците само така може да се стимулира износът, който в момента е драстично намалял, да се осигури работа за топлоелектрическите централи и за мините и да се избегне финансова криза в енергийния сектор.

Да бъде намалена поне наполовина таксата пренос, която сега се плаща върху количествата енергия за износ, предлагат енергийни експерти от синдикатите и от страна на производителите на енергия, предаде БТА.

Таксата пренос в момента е в размер на 17,52 евро, докато в съседните ни страни е много по-ниска. Това прави българската енергия неконкурентна и за нея няма търсене, коментира инж. Божидар Митев, председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България.

Валентин Терзийски, заместник-председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, посочи, че в Гърция и Румъния таксата за пренос за износа е 7 евро, в Турция - 3 евро, в страните от Централна Европа е нула. Няма по-недалновидно решение от това да ограничиш собствената си икономика, произвеждаща конкурентна стока, каквато е електроенергията, и да ограничиш износа й и приходите за бюджета чрез изкуствено администриране, каза за БТА Терзийски.

И от страна на синдикатите, и от страна на индустрията предложението е да се намали таксата за пренос чрез освобождаването й от трите добавки - за зелена енергия (11,10 лв. за мегаватчас), добавката за кафява енергия (3,83 лв. за мегаватчас) и добавката невъзстановяеми разходи на НЕК (3,38 лв. за мегаватчас). Така таксата пренос върху енергията за износ ще остане 15,95 лв. или около 7 евро. Ако това бъде направено, ще се даде възможност на всички термични централи и на АЕЦ "Козлодуй" да изнасят енергия, каза инж. Митев. Така ще се гарантират не само работните места на миньорите, които сега се готвят за стачка, но и на работещите в много други сектори, свързани с енергетиката, добави той. По думите му, сега дори енергията от АЕЦ "Козлодуй" не е привлекателна за износ заради високата такса за пренос.

Цената за пренос се определя от ДКЕВР и с решение на ДКЕВР може веднага да се направи промяна в размера й, заяви Митев. На същото мнение е и Терзийски. Най-логичният и добър вариант за нас като енергетици, включително и най-добър вариант за атомната ни централа и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", е преразглеждане на таксата за пренос, която се начислява при осъществяване на сделки за износ, посочи той. В противен случай при драстичното намаляване на износа и при намаленото вътрешно потребление на енергия, комбинирано с все повече произвежданата енергия от ВЕИ, неминуемо ще се стигне до затваряне на топлоелектрически централи и до намаляване на добива на въглища, прогнозира той.

Ако Мини Марица Изток не изпълнят плана си за годишен добив от около 30 млн. тона, цената на въглищата ще падне под себестойност и мините ще са на загуба, а това ще доведе и до съкращения, коментира Терзийски. Според него, ако бъде намалена таксата пренос за износа, това няма да увеличи цената на тока за бита, защото държавата ще получи много повече приходи в хазната от увеличен износ и така ще може да компенсира разходите за трите добавки в енергията, без това да се прехвърля върху крайния потребител.

Митев пък направи по-смели предложения и каза, че държавата трябва да поеме дълговете на НЕК за АЕЦ "Белене" и "Цанков камък", което да даде възможност НЕК отново да бъде балансьор на пазара. Така НЕК ще може да поеме тези разходи за зелена, кафява енергия и за добавката невъзстановяеми разходи, които няма да бъдат плащани от индустрията.

Ако няма редукция в изкупуването на зелената енергия обаче няма как да се реши проблема в системата и ще се стигне не само до затваряне на термични централи, но и до затваряне на един от блоковете в АЕЦ "Козлодуй", смята Митев. Той прогнозира, че ако не се вземат спешни мерки за намаляване на енергията от ВЕИ и намаляване на цената за пренос за износа, от 1 юли ще има нови, по-високи цени на електроенергията. Според Митев, резерв за намиране на още средства в енергийната система има и в преразглеждане на договорите с американските централи ТЕЦ "AES Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3". Когато те са били сключвани, страната ни не е била член на ЕС; сега важат други норми и изисквания - тоест има предпоставки да се преразгледат договорите, смята Митев.

В същото време финансисти в енергийния бранш коментираха, че отнемането на трите добавки от таксата за пренос износа неминуемо ще повиши цената на тока за бита. По данни на НЕК за миналата година износът на енергия е бил между 8 и 10 млрд. киловатчаса, а около 5,5 млрд. киловатчаса се търгуват на свободния пазар. Според финансови експерти, ако тази енергия бъде освободена от трите добавки, няма как тези разходи да се поемат от НЕК и да не се прехвърлят към бита.

Валентин Терзийски пък предложи, позовавайки се на План на ЕСО от 2010 г. за развитие и управление на електрическата енергийна система и на правилата за експлоатация за сигурност и надеждност на енергийната система, да бъдат въведени ограничения в производството на енергия от ВЕИ, така че тази енергия да бъде съобразена с капацитета и техническите възможности на цялата система.

В плана на ЕСО е записано, че се предвижда да бъдат изградени и въведени в експлоатация през 2012 г. 100 мегавата фотоволтаици и 100 мегавата вятърни централи. Следващото въвеждане на още по 100 мегавата фотоволтаици и 100 мегавата вятърни мощности е трябвало да е през 2014 г., а през 2016 г. да бъдат въведени още по 100 мегавата от двата вида енергия. Общият капацитет на фотоволтаиците, които могат да бъдат внедрени в енергийната система, без да нарушат функционирането й, са 300 мегавата и то към 2016 г., като дотогава се е предполагало, че ще бъдат взети мерки за развитие на мрежата и управление на конвенционалните централи, коментира Терзийски. В момента въведените в експлоатация мощности от слънце са близо 1 000 мегавата, а до месец - два се очаква да приключат съдебни делата, оспорващи решения за недопускане във въвеждане в експлоатация на централи и се очаква да бъдат въведени още 500 мегавата фотоволтаици в експлоатация, посочи още той.

Вятърните централи пък, по данни на браншовата организация, в момента са около 900 мегавата. Ако тези мощности работят и цялата енергия от тях се изкупува, както е по Закона за енергетиката, то енергийната ни система е заплашена от колапс, смята експертът. Според него трябва да се редуцира използваемостта на ВЕИ мощностите до максимум 800 мегавата общо фотоволтаици и вятърни централи, защото толкова може да балансира системата.

ВЕИ централите имат 20-годишен срок на задължително изкупуване на енергията и в този срок могат да бъдат вместени икономическите рамки за възстановяване на инвестициите им, смята Терзийски. Според него ЕК няма да се възпротиви на това решение на българската държава, след като то засяга енергийната сигурност на страната. Никой не ни е и задължавал да присъединяваме такива мощности, добави той и припомни, че европейската директива предвижда минимум 16% енергия от ВЕИ в крайното енергийно потребление, но това не означава само потребление на електрическа енергия, а също и на енергия за отопление, както и в транспорта.