ЕС ни даде 72 млн. евро за ядрено хранилище

72 млн. евро безвъзмездна помощ са одобрени на България за изграждането на хранилище за средно и ниско радиоактивни отпадъци.

Споразумението с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която управлява фонд „Козлодуй”, ще бъде подписано през юни, а пред есента се очаква да бъде избрана компания, която ще изгражда националното хранилище.

Въпросната сума се отпуска за изграждане на първия етап от хранилището заедно с необходимата инфраструктура. Този етап е предвиден за отпадъците от извеждане от експлоатация на спрените четири блока на АЕЦ „Козлодуй”.

До 15 март трябва да е готов в окончателен вид техническият проект.

Хранилището ще се разполага на площ от 700 дка, 46 дка от които са за самата площадка „Радиана”, която е непосредствено до АЕЦ „Козлодуй”.

Парите са по линия на Международния фонд „Козлодуй”, а одобрението за финансиране е било получено миналия четвъртък в Люксембург. Там се състоя годишна среща на Комитета за подпомагане на извеждането към Европейската комисия, съобщи на семинар в Козлодуй изпълнителният директор на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци” Дилян Петров, цитиран от "Монитор".

По план първият етап трябва да приключи през 2015 г. и тогава да е изградена първата от общо три планирани платформи на хранилището, което ще е от модулен тип. Първата платформа ще побира 6600 контейнера, обясни Ира Стефанова, главен инженер на Националното хранилище „Радиоактивни отпадъци”. В него ще се съхраняват само ниско от средно активни отпадъци – от бита, промишлеността и работата на АЕЦ „Козлодуй”. Няма да бъдат погребвани високо активни отпадъци, няма да бъдат приемани никакви ядрени отпадъци от чужди държави, декларира Стефанова. Тя обясни още, че погребването на отпадъците в националното хранилище ще става в стоманобетонови контейнери, всеки от които е тестван при екстремни условия като пожар, падане от шест метра височина и други. Технологията за изграждането на хранилището, на която сме се спрели, е много модерна, каза още главният инженер на съоръжението. Стефанова посочи, че такава технология използват във Франция, Испания и Белгия.