Зимни курорти лъжат за дължината на ски пистите

Зимните курорти в Алпите преувеличават мащабно дължината на пистите, с които разполагат. Това откри австрийският картограф Ян Хендрик-Холст. Данните, които е събрал, той публикува в германския в. "Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг", цитирани от "24 часа".

За скиорите и сноубордистите един зимен курорт е добър само ако има добри и дълги ски писти. Височината и дължината имат значение. Според проучване, направено сред туристи в Алпите, решаващ аргумент да изберат именно алпийските курорти за ски ваканцията си, е била дължината и разнообразието на пистите там. Проучването е направено по поръчка на Съюза на въжените линии в Австрия. Този съюз е важен фактор в икономиката - той обединява собствениците на всички лифтове и ски съоръжения. А техният дял в австрийската икономика не е за пренебрегване. Лифтовете правят оборот от 1,3 милиарда евро годишно и създават 79 000 работни места.
Така че не е учудващо, когато някой улови алпийските курорти в "разкрасяване" на статистиките за дължината на пистите им. Подозрението, че повечето от тях умишлено завишават числата, витае във въздуха от години.

Така например курортът Кормайор от италианската страна на Алпите бе принуден неотдавна да признае под натиска на британския справочник за ски курорти "Къде да караме ски и сноуборд", че две трети от рекламираните от него 100 километра обработени писти представляват всъщност покрити с дебел сняг поляни. Кормайор вече е сменил рекламите си и сега говори за само 36 км обработени писти. Но освен от някой и друг справочник зимният спортен бранш не е под наблюдението на контролни органи, когато става дума за реално представяне на дължината на ски отсечките.

По тази точка в бранша не съществуват единни правила или сертификати. Затова всеки, който се хване да измери истинската дължина на пистите, обикновено е изненадан. С достатъчно познания по картография и с помощта на географски информационни системи и десктоп-мапинг програми могат да се получат достатъчно шокиращи резултати. Курортите не си губят времето да поукрасяват данните, те направо ги преувеличават екстремно.

Примерно глетчерът Щубай: там са обещани 129,5 километра писти и маркирани маршрути. А в действителност са само 48. Това е все едно да си купите половин килограм ягоди, а да ви продадат едва 187 грама. Като оправдание курортите казват често, че мерят действителната отсечка, по която се движат скиорите, а не правата линия по въздух. Да, разбира се, можем да приемем, че един скиор се пуска по пистата с възможно най-големите дъги и завои. Тогава действително изминатата отсечка е по-голяма. Но кой кара ски по този безумен начин?

На стръмни и недотам стръмни писти всички се опитват да следват максимално директната линия надолу. Дори и при най-големите завои при спускане обаче разстоянието се увеличава с не повече от 25%. Неопитните скиори, които изобщо не се пускат шус дори и на безопасен наклон, карат може би с 50% по-дълга отсечка. Но никой не може да увеличи пътя си надолу двойно, тройно и дори петорно.

Ала как би могъл един обикновен скиор да разбере колко дълга е действително пистата, по която кара? А и дори да открие истинската дължина, това по какъв начин ще се отрази на почивката му и трябва ли да промени стила си на каране на ски?
Всеки курорт мери отсечките по собствена методика. Най-честно би било дължината да се измери по линията на най-големия наклон.

Някои курорти аргументират, че този метод не е справедлив, защото широките писти дават повече възможности за каране от тесните. Според тях една писта, широка 30 метра, е по-дълга от една писта, широка само 5 метра. В САЩ например са приели този принцип и затова не рекламират дължината, а площта на пистите. По този метод пистите в Кицбюел, които имат обща площ 573 хектара, ще дадат средна ширина 35 метра. А в Кронплац резултатът ще е 50 метра. Но честно ли е да продаваш ширината за дължина?
Да твърдиш, че е справедливо да продаваш една писта, широка 60 метра, за три пъти по-дълга от реалното, е меко казано заблуждение.

Линията на наклона обаче може да се изчисли и у дома на компютъра, ако има нужните програми. Доста курорти са качили на страниците си интерактивни изображения на пистите. Може да се ползват и снимки на Google Earth. Тогава е въпрос на няколко клика да се изчисли реалната им дължина. Така може да се види, че швейцарската Скиарена предлага едва 154 вместо 218 км писти. Курортът Ауфах разполага не със 145 км, а само с 58 км писти. Това всъщност обяснява и субективното усещане на всеки скиор, че след ден и половина е изкарал всички писти в курорта.

Напълно нереални са и данните на най-голямата ски област в Швейцария - Вале. Дължината на пистите там е 162 км, докато обещанието е за 412 км. Лъже се доста в Италия, Франция и Австрия. Италианският ски регион Монтероса предлага 180 км писти, а разполага само със 73. Австрийският курорт Хохцилертал рекламира 181 км дълги отсечки, а те са 75 км. Форе Бланш във Франция също има едва 73 вместо обещаните 185 км.

За голяма изненада най-честни в зимните курорти са гърците. В Гърция данните за дължината на пистите не се разкрасяват.

Учудващо е, че досега всеки е приемал фантазиите на курортите за реалност и не е проверявал дали пистите наистина са толкова дълги, колкото се рекламира. Сега обаче германският туроператор skiresort.de започна процедура по въвеждане на сертификати за дължина на писти. В бъдеще явно ще се наложи сериозно коригиране на класациите на курортите. Смятаните досега за най-дълги писти нищо чудно да отстъпят челното място на по-неизвестни свои конкуренти.