540 г. от раждането на Коперник

Google отбеляза 540 г. от рождението на великия астроном Николай Коперник. Той е астроном от времето на Ренесанса.

Великият полски астроном Николай Коперник е роден в 1473 г. в Полша, в град Торун на река Висла. Произхожда от заможно семейство.

Като младеж следва в Краковския университет, където започва да проявява интерес към астрономията. Около 25-годишен отива в Италия. Там изучава право и медицина в университетите в Болоня и Падуа, а по-късно получава докторат по богословие от университета във Ферара. Като зрял мъж дълги години е член на църковната управа на катедралата във Фрауенбург (на полски Фромборк). Коперник никога не е бил професионален астроном и грандиозните хипотези, с които се прославя, са резултат от заниманията му в свободното време.

Докато е в Италия, Коперник се запознава с идеята на древногръцкия философ Аристарх Самоски (III век пр. Хр.), според който Земята и другите планети се въртят около Слънцето. Коперник се убеждава, че тази хелиоцентрична хипотеза е вярна. Той е около четирийсетгодишен, когато разпространява между приятели ръкопис със собствените си възгледи по този въпрос. Дълги години Коперник извършва наблюдения и прави изчисления, необходими за знаменития му труд, озаглавен „За въртенето на небесните сфери", в който представя подробно хипотезата си и привежда нужните доказателства за нея.

В 1533 г., когато вече е шейсетгодишен, Коперник изнася редица сказки в Рим, в които представя основните елементи от теорията си, без да си навлече с тях неодобрението на папата. Обаче едва когато наближава седемдесетте, той най-после се решава да публикува книгата си и получава от издателя първия екземпляр на 24 май 1543 г., деня, когато умира. В книгата си Коперник застъпва правилното гледище, че Земята се върти около оста си, Луната - около Земята, а Земята и всички останали планети се въртят около Слънцето. Но подобно на предшествениците си той подценява обхвата на Слънчевата система. При това погрешно смята, че орбитите се състоят от епицикли. Така хипотезата му не само е усложнена математически, но е и неточна.

Независимо от това книгата предизвиква огромен интерес. Тя дава повод на други астрономи - най-вече на великия датски астроном Тюко Брае - да извършат по-точни наблюдения върху движението на планетите. И тъкмо от данните, получени от Тюко, Йоханес Кеплер успява най-сетне да изведе правилните закони за движението на планетите.

Въпреки че Аристарх Самоски е стигнал до хелиоцентричната хипотеза повече от седемнайсет столетия преди Коперник, ясно е, че заслугата е преди всичко на Коперник. Аристарх е направил една догадка, без да я изложи теоретично и достатъчно подробно, за да стане тя полезна за науката. Когато Коперник разработва в детайли математическата страна на хипотезата си, тя се превръща в полезна научна теория. Тя може да се използва за предвиждания, а те да се проверяват чрез астрономически наблюдения и да противостоят убедително на по-старата теория, че Земята е центърът на Вселената.

Несъмнено Коперниковата теория внася коренна промяна във възприемането на Вселената и предизвиква революция в светогледа на философите, пък и на всички хора. Но когато оценяваме значението на Коперник, не бива да забравяме, че астрономията няма такова практическо приложение, каквото имат физиката, химията и биологията. По принцип човек би могъл да конструира телевизор, автомобил или модерна химическа фабрика, без да има и най-малка представа от Коперниковите теории. (Това обаче не може да стане, ако не познаваме идеите на Фарадей, Максуел, Лавоазие и Нютон.)

Но да преценяваме само прякото влияние на Коперник върху техниката ще рече изобщо да не видим истинското му значение. Книгата му съдържа едно безценно предисловие, което ни отвежда към работите на Галилей и Кеплер. А те пък са най-важните предходници на Нютон и благодарение именно на техните открития той успява да формулира своите закони за движението и гравитацията. Исторически погледнато, книгата „За въртенето на небесните сфери" („De revolutionibus orbitum coelestium") е отправната точка на съвременната астрономия и - което е по-важно - отправната точка на съвременната наука.