Учен разчита в прабългарски рунически надписи християнско съдържание

Бившият гимназиален учител по български език и литература в Добрич представя свой прочит на надписите в книгата си "Истината за прабългарската руническа азбука и за написаното с нея".

Според изследователя прабългарите не само не са били против покръстването, което налага княз Борис I, а сами са участвали в процеса през IХ век, като активно са използвали руните.

Премиерата на книгата, която излиза със спомоществователството на община Добрич, ще се състои утре в Регионалната библиотека "Дора Габе".

Близо 150 прабългарски рунически надписа, установени в различни селища на Балканите, са с християнско съдържание, съобщи дългогодишният проучвател на древното писмо Панайот Иванов.

Надпис, в комбинация с кръст, открит при разкопки в Балчик, авторът разчита като "Начало-Христос-край", т. е. Исус Христос е начало и край на всичко в този свят. Прабългарските надписи край Мурфатлар, Северна Добруджа, са многобройни и се четат отляво надясно. Един от тях в оригинал звучи "Ил досум ол баш ама", а в превод гласи "Приеми мой другар да станеш, Божа майко", посочва проучвателят. Той е изучавал езика на чувашите, които смята за едни от наследниците на волжските българи.

Проучвателят, който сочи рунически надписи и от добричкото село Одърци, от Гарван, Северна Добруджа, Кърки жаба, Ломско, и от други места, ги разделя на няколко групи. Едни от тях се оказват призиви към народа да приеме драговолно Светата Троица, други са молитви към Божията майка и нейния син за закрила в труден час, а трети са свързани с погребения и помени, казва Панайот Иванов. По думите му прабългарите чрез училища и учители, които са ползвали руническата азбука, са изиграли голяма роля в приобщаването на България към семейството на християнските държави, и то преди идването на Кирило-Методиевите ученици.