Няколко дни след новогодишния празник в Спасителният център за диви животни на "Зелени Балкани" постъпва сигнал за седем врани с трагична съдба. Празничната новогодишна нощ била фатална за много птици в Плевен, а оцелелите няколко екземпляра са с потрошени крила и телца, обявиха от екоорганизацията.
Късно през нощта на първи януари двама плевенчани преброили над 40 окървавени трупа на птици в района на моста, който води към ж.к. "Сторгозия". Гражданите успели да спасят само седем от тях, които все още не били премръзнали или размазани.
Причина за това са новогодишните фойерверки и пиратки, които стресирали птиците до степен да излитат хаотично от местата си за нощувка и да се блъскат с ужас една в друга и в жиците от електропреносната мрежа. Падайки на пътното платно потрошените птици станали лесна жертва на студа и превозните средства.
„Онемях от ужас! И друг път сме виждали там умрели врани, но този път беше нещо страшно. Някои бяха горе-долу добре и се опитваха да избягат, а други лежаха безпомощно и изпадаха в ужас, когато се опитвахме да ги вземем. Няма да забравя последната птица, която спасихме. Кръстихме я Сакатко. Чудехме се дали има още или да тръгваме, за да окажем по-бързо първа помощ на оцелелите. Решихме да проверим за последно и тогава Румен го видя! Горкият беше залепнал за леда, лежейки по гръб, а лявото му крилото беше почти откъснато. Представих си какъв кошмар изживява тази птица! Останалите врани бяха вече мъртви и заскрежени”, разказва Велизара, която и до ден днешен се грижи за спасените врани, докато търси начин да ги транспортира до спасителния център на "Зелени Балкани".
Най-тъжното в тази история е, че птиците са станали жертва на нашето веселие, невнимание или пренебрежение. Вероятно никой не е желал смъртта им по време празничната нощ, но и никой не е помислил за последиците от огромния шум, който създаваме, когато се веселим. С други думи, хората рядко се замислят, че начините ни за забавление често са много стресиращ за всички диви, а и за повечето питомни животни. У повечето кучета например шумът от пиратки предизвиква панически ужас. Поради тази причина най-много случаи на изчезнали домашни кучета всяка година биват регистрирани на 31-ви декември.
Птиците са изключително координирани и внимателни. Хиляди пернати могат да летят в едно ято без дори да се докосват. Могат да кацат и излитат заедно без изобщо да се наранят. Могат да прелетят хиляди километри без нужда от светофари, пътни знаци или предварителни регламенти. Да се сблъскат една в друга със скорост и сила, която да ги потроши, означава, че профучаващите покрай тях фойерверки са били истински кошмар.
Като цяло животните са много по-чувствителни към шума от нас. Много от тях могат да улавят и звукови вълни извън чуваемия за хората спектър. Това, което за нас е весел купон с музика на открито и малко пиратки, за тях може да бъде непоносимо. Случаят с враните в Плевен е поредният пример, че пренебрегвайки останалите живи организми, с които споделяме околната среда, ние често се държим като слон в стъкларски магазин, пишат още от организацията.
Някой сигурно ще каже, че враните са напаст за градовете. Но биолозите и по-наблюдателните хора могат да споделят и своята истина – врановите птици започват да се нанасят масово в населените места просто защото почти всички големи дървета в равнините вече са изсечени и те няма къде да гнездят и нощуват. Много често единствените масивни и достатъчно високи дървета в радиус от десетки километри са единствено тези в градските паркове. Поради същата причина и щъркелите от десетилетия са принудени да гнездят по електрически стълбове и комини, а видове като царския орел просто са започнали да изчезват.
Сега, когато сме принудили дивите животни да живеят редом с нас, можем да се опитаме да ги погледнем с повече разбиране. Това, което е необходимо, за да живеем в хармония, е просто да сме по-наблюдателни и внимателни. Може би в следващата новогодишна вечер, когато искаме да се веселим, ще съобразим да не хвърляме пиратки в градските градини и да не изстрелваме фойерверки близо до дървета. Всъщност можем да направим и много други малки жестове към дивата природа и околната среда в населените места. Това би било не израз на благородство и алтруизъм, а израз на уважение към живота като цяло и в частност уважение към самите нас.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)